Аменхотеп 111 провеждал умела външна политика и не бързал с война срещу хетите. Той обърнал по-голямо внимание на вътрешната политика. По негово време в Египет били построени грандиозни архитектурни постройки. Най-значителни сред тях били храмове в Тива, украсени богато с колони, скулптури и др.
Редица изследователи смятат, че при Аменхотеп III настъпила промяна на външната политика на Египет. Мирната дейност на Аменхотеп III се обяснява с изтощаването на живите сили на страната. В тази връзка се среща и тезата, че фараоните след Аменхотеп III били принудени да поддържат политическото влияние на Египет в Предна Азия вече не толкова с военна сила, кол-кото с дипломация и злато.
Приемник на Аменхотеп III бил синът му Аменхотеп IV -Ехнатон (1372 -1354 г. пр. н.е.). Продължителните завоевателни войни и грабителската политика в чужди и завладени територии при предходните фараони от XVIII династия довели до натрупването в Египет на много богатства, материални ценности, роби и др. Те се разпределяли неравномерно и обогатили неимоверно много само малка група от върхушката на египетското общество. За около две столетия най-много богатства се натрупали в храмовете и главно вьв висшето жречеството на бог Амон в Тива.
Тиванското жречество на бог Амон било тясно свързано с властта на фараоните, управлението на страната и външната военно-завоевателна политика. Тази връзка имала и силно изявен религиозно-идеологически характер. Постепенно жречеството на бог Амон се превърнало не само е най-богатата и силна икономически групировка във върхушката на египетското общество, но и в най-силен политически фактор в Египет.
Аменхотеп IV бил първият фараон от XVIII династия, който осъзнал, че жречеството на бог Амон в Тива определяло и ръководело управлението и политиката на страната. Макар и всичко да се осъществявало от името на фараоните, те били практически зависими от тиванското жречество на бог Амон. Аменхотеп IV решил да промени тази система, като прекъсне или намали силната роля на тиванското жречество и възстанови напълно едноличната власт на фараона и единодържавието в страната.
Същността на борбата на Аменхотеп IV срещу тиванското жречество на бог Амон намерила израз в голяма религиозна реформа, която фараонът осъществил. Реформата на фараона имала за цел да замени древната традиционна форма на многобожие с нов култ към единен слънчев бог. По този начин реформата била насочена срещу култа към бог Амон и неговото жречество.
Аменхотеп IV използвал неравнопоставеността на отделните жречески среди и противоречията между висшето жречество на бог Амон е Тива и провинциалното жречество на Другите египетски богове, фараонът потърсил първоначално подкрепата на жреческите среди от Северен Египет, където главно в Хелиополис и Мемфис от дълбока древност доминирали култовете към единно слънчево божество,
Аменхотеп IV приел една от синкретичните форми на единно слънчево божество от Хелиополис Ра-Хорахте (бог Ра синкре-тизиран в едно с бог Хор като бог на двата хоризонта, т.е. изток-запад). Аменхотеп IV се обявил за първожрец на Ра-Хорахте и наредил да започне строителството на огромен храм на това божество в столицата Тива, която от времето на XII династия от
Средното царство била главното средище на култа към бог Амон в Египет. Това бил първият етап от реформата на Аменхотеп IV.
Дейността на фараона предизвикала недоволство и опозиция от страна на таванското жречество на бог Амон. Съпротивата на жречеството на бог Амон дала повод на Аменхотеп IV да предприеме по-твърда политика. Той забранил култа на Амон и цялата система на многобожие. Името на бог Амон и на други египетски богове били заличени от монументи, надписи и др.
С тази дейност на фараона започнал вторият етап на религиозната реформа. Аменхотеп IV се отказал от култа към Ра-Хорахте и издигнал като основен за цялата страна култът към бог Атон, който също бил древен северноегипетски култ. Атон бил един от вариантите на единен и върховен слънчев бог. Аменхотеп IV променил естествено и собствено си име със забраната на култа към бог Амон и приел ново име - Ехнатон (Блясък на Атон).
Силните позиции на жречеството на бог Амон в Тива наложили фараонът да премести столицата си. По негова заповед бил изграден за по-малко от 3 години нов, модерен за времето си и добре устроен град, наречен Ахетатон (Хоризонт на Атон), разположен по средата между Тива и Мемфис, където била преместена столицата.