Успехът на реформата и борбата на Аменхотеп IV-Ехнатон с таванското жречество на бог Амон били изключително трудна и сложна дейност. Ехнатон заменил постепенно цялата си управленска администрация. Дворцовата аристокрация, която традиционно заемала ръководни длъжности и имала голямо участие в управлението ка страната, била свързана с жречеството на бог Амон, поради което била отстранена от властта.
На нейно място и по нивата на управленската администрация по-надолу Аменхотеп IV- Ехнатон поставил нови лица, най-вероятно от средите на средните слоеве на египетското общество. Новата администрация заела ръководно място не по силата на произхода и правата, които той налагал, а по волята на фараона. Съдбата и положението на тези лица зависели от тяхната служба към фараона. С помощтта на тази нова администрация Аменхотеп IV-Ехнатон разпространил култа към бог Атон в цялата страна.
Жречеството на бог Амон и неговата таванска върхушка оказали актавна съпротива на реформата на фараона Аменхотеп IV-Ехнатон. Тези среди били тясно свързани както със столичната, така и с провинциалната върхушка на египетското общество. Те имали и традиционно силно влияние и сред другите по-нисши слоеве от египетското население. Недоволството на тези среди и борбата им срещу фараона имали различни изяви. Образувани били заговори срещу Аменхотеп (V-Ехнатон, при един от които бил направен опит за убийство на фараона
Религиозната реформа на Аменхотеп IV-Ехнатон не дала напълно искания от фараона резултат. Мощта на таванското жречество на бог Амон и върхушката на египетското общество били Обуздани до известна степен само докато фараонът бил жив и управлявал страната. Приемниците на Аменхотеп IV-Ехнатон не могли да запазят постиженията на реформата и да продължат същата религиозна и вътрешна политика
Реформата на Аменхотеп IV-Ехнатон има обективно-исторически много голямо значение. Тя се приема като един от Най-интересните периоди от египетската история. Реформата представлява не само епизод от историята на египетската религия и опит за налагане на монотеизъм, но и разкрива важни въпроси от системата на развитието на държавния живот, на египетската монархия и на личната власт на фараона.
Цялостната религиозна реформа на фараона Аменхотеп IV-Ехнатон е предизвикала продължителен голям интерес в научните изследвания. Реформата е отразена в богата по количество и съдържание научна литература с множество различни Обяснения и тези.
Много изследователи приемат, че реформата на Аменхотеп IV-Ехнатон имала и много други цели и задачи. Включването на обширни територии с множество племена и народи в пределите на египетската държава и външната политика на Египет налагали търсенето на по-разбираем и възприемлив религиозен модел. Религията по онова време имала важна роля като идеология и форма на културно влияние.
Култът към единен слънчев бог бил по-понятен и приемлив за множеството разноезични и разноллеменни маси в
S Древен Изток
сравнение с култовете към традиционните древноегипетски богове, които изглеждали по-абстрактно и неясно за хората от онова време - например култът към бог Амон бил свързан със сложни теологачно-доктринни представи, които не били в съответствие с типологията на религиозното мислене и представи на другите съседни племена и народи.
При управлението на Аменхотеп lV-Ехнатон във външнополитическо отношение имало относително спокойствие, фараонът бил зает приоритетно изцяло с реформата и с вътрешнополитическите проблеми. При създалата се обстановка в страната фараонът не водил войни, но и не отделил внимание към политическите и военни проблеми, които налагала обстановката в египетските източносредиземкоморски владения.
Причините за тази политика иа Аменхотеп IV-Ехнатон не са съвсем ясно проучени. Вероятно е те да са обуславяни от няколко обстоятелства като: 1) поради обстановката в страната Аменхотеп IV-Ехнатон не е имал възможност за активна външна и военна дейност, 2) именно поради обстановката в страната не е искал да рискува с военни действия, тъй като военните кампании неотменно е трябвало да се осъществят с тези среди, с които фараонът водел остра и тежка борба, и 3) подценил е военнополитическото положение, което е най-малко вероятно.
Отслабването на египетското военно присъствие в Сирия било използвано от хетите и те унищожили държавата Митани. Хетите стигнали до Северна Сирия и завладяли няколко средища, които били във владение и зависимост от Египет. На(юг от Сирия в Палестина избухнали няколко бунта срещу Египет.