В научната литература се срещат твърдения, че влиянието на природо-георафската среда върху дадено древно общество било обратно пропорционално на нивото на техническия уроввн, т.е. колкото по-слабо било развитието на техническата въоръ-женост на хората, толкова по-силно влияела върху обществото географската среда, и обратно.
Географските и природните условия на страните от древния Изток били твърде многообразни и различни. Една от най-съществените особености е съчетаването на големи плодородни речни долини с планински масиви или пустинни и полупустинни области. В равнините по поречията на големите реки имало изключително благоприятни условия за развитие на земеделие. Обработваемите площи се напоявали и наторявали по естествен път при ежегодното разливане на реките
Особено благоприятни условия имало в големите равнини идолини край реките Нил в Североизточна Африка, Тигър и Ефрат в Месопотамия, Инд и Ганг в Индия, Хуанхъ в Китай и др. Много добрите условия за земеделие по тези места позволявали да се произвеждат големи количества земеделска продукция (понякога и до две реколти) при сравнително ниското рутинно състояние на земеделската техника по онова време.
Населението в тези райони започнало твърде рано да използва допълнително напояване чрез различни иригационни съоръжения (водоеми, канали и др.}, което довело до увеличаване на производствените ефективи. В страните с големи речни долини твърде рано (още в някои от късните т. нар. праисторически епохи) се развило земеделието - първоначално мотично, а след това и плужно.
Появата и развитието на земеделието се приемат обикновено като една от най-важните предпоставки за възникването на първите цивилизации в Изтока. С ранното земеделие и неговото развитие във времето се свързва традиционно и научното обяснение за възникването на първите замеделски общини и еволюцията им във времето като ранни форми на обществен и държавен живот.
Географските и природните условия благоприятствали развитието и на животновъдството. Началните занимания с животновъдство се отнасят също към последните праисторически епохи. Постепенно животновъдството се развило и утвърдило като един от основните стопански отрасли. Древните хора от страните на Изтока използвали и различните природни богатства и суровини - камък, който се използвал в строителството, в изкуствата и другаде, минерални руди, от които добивали различни метали и получавали метални сплави, глина, дърво и много други.
Географските и природните условия давали възможност по онова време множество хора да се изхранват и съществуват извън заниманията със земеделие и животновъдство чрез използване на богатствата на живата природа - лов, риболов и др. Водните басейни на реките, езерата и крайбрежните води на моретата били използвани за транспорт с различни плавателни съдове, за риболов и др.
Историята на древния Изток обхваща изключително продължителен период от време. В общия ход на развитието на човешкото общество отделни племена и народи достигнали в различно време едно или друго ниво на организация и културни постижения. Ето защо, началото на историята на древния Изток не е начало на историята на племената и народите от посочените географски райони, а определен етап от тяхното цялостно историческо развитие. Отделянето на тези качествени нива на развитие е до голяма степен условно и се отнася за различно време в рамките на късните праисторически епохи от IV до I хил, пр. н.е.
Крайната граница на историята на древноизточния свят също има до голяма степен условен характер. Тя се свързва с времето на завоеванията на Александър III Македонски в последните десетилетия на IV в. пр. н.е. и настъпилите след това нови качествени изменения в културно-историческото развитие, свързани с обособяването на характеристика за друга отделна епоха - епохата на елинизма. Тази граница не се отнася за обществата и държавите например в Китай, Индия, някои райони от Средна Азия и др.. където културно-историческото развитие се осъществило с други особености.
Историята на древния Изток се проучва на основата на голям по обем и многообразен по характер изворов материал, Древноизточните извори са открити главно при археологически проучвания. В отделни случаи са намерени цели архиви, например при Мари (по средното течение на р. Ефрат в Месопотамия), при Тел ел-Амарна в Египет, архивът на аси-рИйския цар Ашурбанипал и други, които имат важно значение.