По време на царуването на Сети I била подновена военно-завоевателната политика на Египет на североизток, която била
прекъсната за продължително време с обстановката при Аменхотеп IV-Ехнатон и при неговите наследници, когато приоритетните проблеми били вътре в страната, свързани с провеждането на реформата и нейната отмяна.
Сети I успял да възстанови до голяма степен позициите и влиянието на Египет в земите на североизток до Сирия. По негово време Египет отново се превърнал в голяма военно-политическа сила в този район, но резултатите от времето на Тутмос III не били достигната. Египет имал вече твърде много проблеми в Палестина и Сирия, където под влияние на хетите се поддържали силни антиегипетски настроения и се формирали коалиции от местните владетели, които вдигали честа бунтове.
При Сети I за Египет се появила нова опасност. Спокойната от времето на Старото царство западна граница с Либия станала източник на честа конфликти и заплаха за война, поради нахлу-вания на древните либийци към египетските територии. Сети I не успял да отдели достатъчно внимание на опасността от Либия. Хетите започнали активно военно проникване в Сирия, която по онова време била практически подчинена египетска територия. Сети I успял да спечели една победа над хетите, но тяхното настъпление продължило и те се установили до един от основните центрове на централната част на Сирия гр. Кадеш, разпложен на река Оронт.
Сети I бил наследен от сина си Рамзес II {1298 -1232 г. пр. н.е.), който поел властта твърде млад. Съперничеството с хетите за господство в Северна Сирия и стремежът на Египет да възстанови позициите си по тези места довели до нова война.
На петата година от царуването си Рамзес II предприел голяма военна кампания срещу хетите в Северна Сирия, Според някои източници египетската войска наброявала около 50 000 души. Сблъсъкът с хетите станал непосредствено край град Кадеш. Хетите заблудили египтяните, че напускат с бягство града Египетското командване решило незабавно да овладее свободния град, който представлявал силна за онова време крепост. То допуснало тактическа грешка, като разделило египетската войска на 4 самостоятелни и откъсната един от друг отряда, Хетските войски се завърнали внезапно, обградили авангардния египетски отряд чрез изненадващ маньовър и го разбили.
В такава обстановка последователно на бойното поле пристигнали следващите два отряда от египетските войски, които сьщо били разбити. Фараонът Рамзес II и около 300 души били обкръжени и обречени на гибел или плен. Хетите се заблудили, че това е целият египетски състав, и не забелязали пристигането на последния ариергардек отряд. Този отряд не бил достатъчен да обърне сражението. Той успял само да пробие с изненада хетския обръч, да проникне до обградения фараон и да го изтегли с малка част от оцелелите край него, С бърз ход остатъците от египетските войски се насочили на юг далеч от хетите.
След връщането на Рамзес II в Египет битката при Кадеш била представена като нова крупна победа на младия фараон. Била написана поема, която възхвалявала победата на Рамзес II, чийто текст е запазен и се свъзва с авторството на жреца Пентаура.
След войната с хетите Рамзес II потушил и бунтове в Сирия, като запазил египетската власт по тези места. Скоро след тоаа в политическата обстановка на Предна Азия настъпили отново съществени промени. Все по-осезаемо нараствала силата на древната асирийска държава, разположена в Североизточна Месопотамия. Военното проникване на Асирия към Северозападна Месопотамия и Северна Сирия станало реална заплаха и за хетите, и за египтяните. Появата на нов съперник довела до уреждане на отношенията и противоречията между египтяни и хети. Запазен е мирният договор между Рамзес II и хетския цар Хатушил III, сключен след битката при Кадеш. Подобряването на отношенията с хетите било закрепено и с династически брак. Рамзес II се оженил за хетека принцеса.
Името на Рамзес II се среща и на някои по-ранни монументи, което предполага, че този фараон е присвоил за собствена прослава произведения на предшествениците си. Рамзес II царувал сравнително твърде дълго в Египет, през което време много от преките му наследници починали. Приема се, че бил наследен от тринадесетия си по възраст син Мернептах (1232 -1212 г. пр. н.е.). Мернептах воювал успешно с Либия. Той воювал и на североизток, но данните за тази му дейност са твърде недостатъчни.