По време на царуването на Мернептах за Египет се появила нова опасност. От север през морето в района Делтата на р. Нил проникнали първите вълни от т. нар. "морски народи". Египетските войски успели да отблъснат тази опасност в битка чак при Мемфис на юг.
Проблемът с т. нар. "морски народи" е един от най-значимите и актуални в научно отношение, който все още няма напълно задоволително научно решение. В последните столетия на II хил. пр. н.е. в източносредиземноморския басейн и прилежащите му големи територии на древния Изток настъпили съществени размествания и движения на етнически маси. Тези миграционни процеси засегнали много страни и народи и довели до съществени промени в цялостното културно-историческо развитие по тези места.
Липсата на достатъчно писмени източници за тези процеси не позволява изясняването както на конкретните етноси в отделните случаи, така и на много други важни въпроси.' Приема се обикновено, че разместваните етнически масиви често били смесени от множество племена, включително понякога и от разнороден състав. Мнозина изследователи са на мнение, че миграциите от тази епоха били тясно свързани и с етногвнеза и разселването на индоевропейските народи. С тези процеси обикновено се свързва и неочакваното унищожаване на хетската държава. Наименованието "морски народи" е събирателно и е практически само научен термин.
За Египет е известно според местните източници, че сред проникналите по тези места племенни маси се среща и име, отъждествявано от езиковедите с т. нар. "данайци". Тези етноси са познати в литературата и като "ахейци" за юга на Балканския полуостров. В египетските писмени документи са засвидетелствани няколко прониквания на "морски народи", които в отделни случаи се задържали и твърде продължително в северните му територии. Освен при Мернептах, "морски народи" в Египет са засвидетелствани и по времето на фараона Рамзес III от същата XIX династия.
След Мернептах започнал упадък на египетската държава от епохата на т. нар. Ново царство. Следващите фараони от
XIX династия Сети II, Аменмес, Мернептах II и др, не са свързани със съществени събития в запазените източници, Честите нах-лувания на индоевропейски и други племена и постепенното и непрекъснато отслабване на централната власт обусловили началото на процесите на разпадането на египетската държава. Отслабването на Египет било използвано и от либийските племена, които започнали да нахлуват постоянно по долината на река Нил,
Началото на XX династия било поставено от фараона Сет-нах (1200-1998 г. пр. н.е.). Той царувал около 2 години, но успял да заздрави централната власт и да възстанови реда в държавата. Тази политика била продължена и от сина му Рамзес III (1198 -1167 г. пр. н.е.). Рамзес III реорганизирал и заздравил войската. Привлякъл големи контингенти чуждестранни наемници, главно от Либия и с тяхна помощ воювал с "морските народи", срещу които постигнал успех,
Управлението на Рамзес lit било последният период на военна сила на египетската държава. В края на царуването му обстановката в Египет се изострила твърде много. В страната избухнали бунтове и въстания. Рамзес III бил убит при заговор, вероятно с участие на твърде приближени до него родственици и други лица.
След Рамзес III упадъкът на Египет продължил постепенно и по време на следващите фараони от XX династия, които носят обикновено името Рамзес и династията се нарича “Рамесиди". Централната власт отслабнала значително и се нарушила системата на управлението на страната. Често избухвали бунтове и размирици, които били потушавани с големи жестокости.
Късен Ееипет. След края на XVIII династия ролята и значението на жречеството в цялостния живот на Египет се увеличили още повече. В края на XX династия Херихор, който бил висш военен велможа, провъзгласен за пьрвожрец на бог Амон от фараона Рамзес XI, заграбил държавната власт и се обявил за фараон. След като Херихор станал фараон, истинският фараон Рамзес XI изчезнал при неясни обстоятелства и годината на смъртта му е неизвестна. Херихор поделил властта и управлението на страната с друг висш военен велможа. Египет бил разделен на две часту: на юг управлявал Херихор, а на север - Смендес. След смъртта на Херихор Смендес основал новата XXI династия, наречена в литературата "жреческа", която управлявала страната от 1085 до 950 г. пр. н.е,