Много паметници са известни както от археологически разкопки, така и от друга находки. Писмените паметници са обект на различни по характер научни изследвания, предмет на голяма група науки - история, археология, езикознание и др. с множеството специфични научни клонови области.
Общоприето е изворите за историята на древния Изток да се разделят традиционно на три основни вида:
1) писмени паметници на езиците на народите от древния
Изток;
2) археологически паметници;
3) писмени паметници на гръцки и латински език, дело на гръко-римската антична историография.
Най-важно научно значение от всички извори за историята на древния Изток имат местните писмените източници. Те са Написани чрез различни писмености на отделните езици на многобройните народи от онова време. Използвани са различни писмени системи - пиктографско писмо (отгр. “пиктос" - картина и “графо" - пиша), йероглифна, клинописна и други писмености.
Основните писмености с най-широко разпространение и продължителна употреба са разчетени в общи линии още през XIX и в началните десетилетия на XX в. Разчитането на писменостите е дало възможност да се проучат езиците на народите от Изтока с основните си характеристики и особености - синтаксис, морфология, лексика и др. Научните изследвания на писмените системи и езиците на народите от древния Изток продължават с различен успех до наши дни.
Прието е древноизточните писмени паметници да се делят на два основни вида - документални и разказни (наративни), независимо, че по различни приети белези те могат да се подразделят и на много други категории. Документалните писмени паметници са изключително многообразни по вид, форма, характер и съдържание.
Сред откритите документи най-много по количество (приблизително няколко милиона глинени плочки, запазени сравнително добре или дошли до нас във вид на отделни фрагменти) са т. нар. делови документи. Те са многообразни по характер, отнасят се за различно време при отделните страни и съдържат разнообразни сведения. Най-често това са административни и частни документи - документи от и до дворцовите канцеларии, кореспонденция на владетели, донесения и отчети до тях, различни писма на длъжностни и частни лица, кадастри, данъчни документи от различно естество, частно-правни договори за покупко-продажби, за заеми, за аренда и др.
Важно значение за изучаване на общественото устройство, стопанския живот, развитието на правното дело и на много други въпроси имат и намерени законодателни паметници, отнасящи се за различни епохи в Месопотамия и Мала Азия.
Науката разполага и с голямо количество разказни (наративни) документи. Те също са многообразни по вид, характер и съдържание. Като своеобразна отделна група могат да бъдат обособени различните царски надписи за отделни събития (главно военни), автобиографични текстове за царе и велможи, своеобразни хроники и др.
Особено важно значение за изучаване на политическата история имат текстовете, които представляват летописно изложение на събития при управлението на отделни владетели в различните страни. Летописни писмени паметници са намерени за египетската история, за отделни периоди от историята на Южна Месопотамия, за Асирия и др.
Голямо количество текстове съдържат литературни произведения. Съответствието им със съвременните жанрови категории е условно и най-често се определят като повести, митове, оказания и др. Много голямо количество текстове са от религиозно естество и разкриват характерните особености на религиозния живот и мирогледа по онова време. В други текстове има сведения за различни научни знания.
Множеството писмени произведения, документи и текстове се отнасят неравномерно за отделните епохи и отразяват до голяма степен еднообразно застъпваните въпроси. В много случаи те не винаги са достатъчни за проучването както на отделните епохи, периоди и етапи от историята на древния Изток, така и на различните въпроси, които представляват научен интерес. Независимо от това, тяхното научно значение е огромно.
От средата на XIX в. в страните от древния Изток се провеждат системни археологически разкопки на различни обекти. Те са дело на много поколения учени и специалисти от различни страни. Първите сериозни археологически проучвания са извършени от френски, немски, английски и др. учени. Впоследствие археологическите проучвания на древния Изток са резултат от множество експедиции от различни страни, включително и от местни археолози и специалисти от страните на териториите на древния Изток. Направени са много открития и на нови, неизвестни до XIX в. древни цивилизации в Изтока, като хетската и др.