В резултат на археологическите разкопки са открити и проучени градове и строителни комплекси, дворци, храмове и др. Намерени са огромно количество предмети и оръдия на труда, произведения на изкуствата, битови предмети и украшения и др. Откритите веществени паметници и произведения на изкуствата са важни източници за изучаване на историята и културата от онова време.
Обособена група извори за историята на древния Изток представляват писмените съчинения на гръцки и римски автори при развитието на грько-римската историческа традиция. В редица съчинения на древните антични автори са намерили място множество изложения на историята на древноизточните страни и на отделни въпроси както исторически, така и по география, етнография, религия и др., които представлявали интерес за тогавашните читатели.
Някои от древните гръко-римски автори като Херодот, и др. пътували в източните страни и можели да се запознаят на място в една или друга степен с миналото и културата на древно-източния свят. Важно значение като извори за древния Изток имат съчиненията на Херодот, който посетил Египет и Вавилон, Страбон, Диодор Сцилийски, Плутарх, Манетон, Берое и др.
Хронологията на събитията от историята на древния Изток е един от най-сложните и спорни научни въпроси. Главната причина за това е липсата на системи за летоброене, които могат да улеснят съвременните историци при уточняването на последователността, синхронизма и конкретното датиране на отделните събития и факти. В някои от древноизточните страни са използвани принципи и системи за летоброене, които имат твърде условен характер и дават непълни познания, главно за последователността на отделни събития при управлението на едни или други владетели.
Сред запазения огромен по количество писмен изворов материал има множество сведения за уточняване на хронологията, които са проучвани внимателно в науката от края на XIX в. до последно време. От тези документи особено значение имат т. нар. царски списъци, каквито са намерени за отделни древно-източни държави, многобройни текстове от различно естество и за различни епохи от отделните държави, които съдържат хронологически сведения, някои по-късни исторически съчинения, отнасящи се за страните от древния Изток на автори от елинис-тическата епоха, като Берое, Манетон и др.
Хронологията на събитията от историята на древния Изток е установена сравнително задоволително засега в резултат на дългогодишни научни изследвания, продължили повече от около 120 години. Използвани са множество документи и текстове от различно естество. Някои въпроси са проучвани с помощта на други науки - астрономия (чрез отбелязаните астрономически явления), физика и химия (с радиоактивни изотопи), и др
Така например документите, намерени при разкопките в Ешнуна и Мари в Месопотамия позволяват да се установи фактът, че царят на Ешнуна Ибалпел, царят на Мари Зимрилим, царят на Старовавилонското царство Хамурапи, царят на Ларса Римсин и царят на Асирия Шамшиадад I били съвременници.
Подобна съпоставка на синхронизъм се разкрива и от документите, открити при разкопките в Тел ел-Амарна в Египет. Според египетските документи фараонът Аменхотеп IV - Ехнатон бил съвременник на царя на Митани Тусхрата, на царя на хетите Шу-пилулиума I, на царя на Средновавилонското царство Бурнабу-риаш и на асирийския цар Ашурубалит I.
От подобно естество има и много други документи - например мирният договор, сключен след битката при Кадеш при войната между Египет и Хетската държава между египетския фараон Рамзес II и хетския цар Хатушил III, асирийски надписи, според които асирийскияг цар Синахериб царувал 600 години преди Тукулти-Нинурта I, и др.
За основа на научното възстановяване на хронологията на събитията в древния Изток е използвана елинистическата династия на Селевкидите. От началото на установяването на власт на Селевк I в Месопотамия през 311 г. пр. н.е. най-напред назад във времето до 747 г. пр. н.е. е възстановен списъкът на царете от Нововавилонското царство.
Сред многобройните писмени източници от Месопотамия е запазен и списък на асирийски царе, който освен имената и продължителността на управление по години съдържа и сведения за някои астрономически явления. Установено е например, че слънчевото затъмнение, отбелязано на 10-ата година от царуването на Ашурдан III, е станало на 15. VI. 763 г. пр. н.е. В резултат на тази и други особености списъкът на асирийските царе е датиран с относително добра точност от 911 до 648 г. пр. н.е. Отбелязаните в текстовете астрономически явления са използвани и при други датировки.