Выбрать главу

Чрез съпоставяне на данните от всички източници е установено съответствието между голяма част от династиите и владетелите на големите древноизточни държави, като Египет, Аси-рия, отделните вавилонски царства, хетската държава и др. Хронологията на царуването на отделните владетели и датировката на събития и факти е възстановена сравнително задоволително назад във времето до XV в. пр. н е. с някои различия в отделни случаи до около 10-15 години, както и с някои празнини и неточности.

Източниците и сведенията в тях за епохите првди XV в. пр. н.е. не са винаги ясни и сигурни, поради което и установяването на хронологията за това време е значително по-трудно и е довело до все още много нерешени въпроси. И научната литература от края на XIX в. досега се срещат три хипотези за хронологическа последователност на управлението на известните владетели и отделните събития. Всяка от трите хипотези се основава на различни аргументи, свързани със синхро-низма и паралелите на отделните царе и династии.

Трите хипотези се отличават съществено по датирането на отделните събития. За тяхна основа се приема времето на управление на вавилонския цар Хамурапи, шести представител на Първа Аморейска (Вавилонска) династия отт. нар. Старовави-лонско царство. Първоначално се използваше т. нар. “дълга" хронология, според която Хамурапи царувал от 1848 до 1806 г пр. н.е.

Несъответствията и големите разминавания при син-хронизма на събитията наложиха корекции, довели до въвеждането в употреба на т. нар. "къса" хронология, която практически изтегли в по-близко време към нас датирането на отделните събития. Според тази хронология Хамурапи управлявал от 1728 до 1686 г. пр. н.е.

Научните изледвания показаха, че и тази хипотеза за хронология на събитията в древния Изток не е точна. В резултат на продължителна научна дискусия през десетилетията след Втората световна война се наложи съществена корекция и се възприе т. нар. “средна" хронология. Според тази хронология Хамурапи управлявал Старовавилонското царство от 1792 до 1750 г.

пр. н.е. Понастоящем "средната' хронология е възприета повсеместно в науката. В отделните изследвания в научната литература се срещат несъществени различия, свързани с конкретни допълнителни проучвания по различни въпроси.

Протекла в продължение на около 4 000 години, историята на древния Изток се отличава с изключително голямо многообразие на периоди, процеси, форми и особености на развитие. За това време се появили и развили десетки общества и държави. Някои от тях съществували твърде кратко, а други - по-дълго, като достигнали до значителен разцвет.

Отделните древноизточни народи и държави се развивали в различно време и при различни условия в протежение на хилядолетията пр. н.е., поради което се характеризират с много конкретни и специфични особености. Наред с това, в историческото развитие на древния Изток се наблюдават и много общи черти и особености, валидни в една или друга степен за всички общества и държави.

Обикновено се приема, че поради тази причина историята на древния Изток не може да бъде обект на точна периоди-зация. тъй като при голямото многообразие в културно-историческото развитие не винаги могат да се отделят качествено своеобразни степени и периоди на развитие със значимост за целия древен Изток като цяло. Използваните в литературата схеми на пвриодизация не са винаги общоприети. Те имат преди всичко условен характер, според белезите, които са основа на един или друг научен подход.

Научните изследвания в общата проблематика на древния Изток са свързани с обособяването на отделен научен клон, наречен древна ориенталистика. Древната ориенталистика е свързана с широк кръг проблеми, предмет на множество отделни науки като история, езикознание, археология, право и др.

Основните центрове за научни изследвания и занимания с древна ориенталистика са приоритетно в университетите и в големите световни музеи на страни като Франция, Германия, Великобритания, Русия, САЩ, Италия и др. Древната ориенталистика е развита и в много други от европейските страни и в страните, разположени днес върху територията на древния Изток, като Египет, Турция, Ирак, Иран, Сирия и др.

17

2 Древен иашк.

През последните десетилетия се осъществяват научни изследвания а областта на древната ориектадистика и у нас в Република България, Български ориенталисти учиха и специализираха в различни страни. Не малка група работа известно време в Центъра за древни езици и култури, докато съществуваше в Софийския университет "Св. Климент Охридски”. Понастоящем в някои университети и научни институции и звена има специалисти в различни области на древната ориенталистака.