Тъй като много от териториите на Месопотамия през XIX в. Ва били в пределите на турската империя, в музеите в Истанбул й Анкара са събрани също много голямо количество писмени и веществени паметници. Богати на находки са и музеите в редица страни, разположени на териториите на древна Месопотамия и Прилежащите области като Ирак, Сирия, Ливан, Иран и др. Писмени и материални паметници има и в Ермитажа в Санкт Петербург и в московския музей на изобразителните изкуства.
Като извори за Месопотамия и т. нар. Близък Изток се използват и произведенията на някои автори от класическата Гръко-римска древност. Сред тях главно са съчиненията на Хе-родот, Страбон, Диодор Сицилийски, Берое и др. Трудовете на античните автори засягат проблемите на древния Изток главно в Изолирани случаи по различни поводи. Те не са обстойни изложения, а разкриват по-скоро само определени кръгове въпроси.
' Познанията не винаги са твърде сигурни. Някои от авторите като
Херодот, Страбон и други пътували по тези места и имали и преки впечатления, но за миналото на отделните страни и народите, които живеели там, писали по косвени сведения на жреци и разкази на лица от по-късно време.
Хронология. Установяването на точната хронология на историята на древна Месопотамия е било трудна научна задача през XIX и XX в. Няколко хиляди години в Месопотамия нямало установена и общоприета дата на летоброене. В отделните страни имало практика да се води летоброене от определени събития до други, след което летоброенето започвало отначало. За приблизително две столетия са постигнати много съществени научни резултати по установяването на хронологията на историята на Месопотамия и на целия древен Изток, като са използвани различни методи.
Документалният материал на много места е дал възможност за установяване на едновременност на отделни събития. Писмените материали, намерени при разкопките в Ешнуна и Мари, а така също и в Тел ел-Амарна в Египет показват като съвременници владетели от различни страни.
Много документи съдържат данни от различно друго естество за хронологията на историята на Месопотамия. Срещат се и документи, които отразяват астрономически явления, които днес могат да се установят във времето с абсолютна точност. В помощ на изучаването на месопотамската хронология са използвани и технически средства, като радиоактивни изотопи и др. Въпреки това, много въпроси от хронологията нямат още окончателно решение поради липса на данни и са отнесени условно във времето с приблизителност най-много до около 10-15 години, което не е толкова съществено.
2. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ДО НАЧАЛОТО НА II хил. пр. н.е.
Най-ранното историческо развитие на населението на Месопотамия се проследява главно по археологически път Науката разполага с повече сведения едва за края на IV хил, пр
Г н.е., когато се появяват и първите писмени текстове. Ранната История на Месопотамия до края на IV хил. пр. н.е. се свързва изцяло с три енеолитни археологически култури - Ел-Обеид, Урук и Джемдет Насьр.
Чрез тези три култури се проследява развитието на посе-лищния живот в Месопотамия, заниманията със земеделие, появата на занаяти като обработка на естествени природни материали (камък и др.), керамика, добив на метали и обработката им (главно мед и бронз като сплав) и др. Трите археологически кул-ягури се свързват с утвърждаването и обществено-историческото и културното развитие на шумерския сеят в южната част на Месопотамия. Периодът Ел-Обеид приключил най-общо до към средата, периодът Урук се отнасял за средата, а периодът Джем-дет Насър обхващал втората половина на IV хил. пр. н.е.
Към края на IV и началото на III хил. пр. н.е. южната част на Месопотамия била покрита с гъста мрежа от селища, някои от които се утвърдили вече като естествени средища в общите Наложителни дейности по прокопаването и поддържането на ири-
|Гацмонните съоръжения, необходими за земеделието. Те се превръщали и в центрове на цялостния организационен живот на група селища в осъществяването на единни мащабни дейности за осигуряване на природните ресурси за производство и за колективна защита. С течение на времето получили значението на градски центрове, е които покрай всичко друго било съсредоточено вече и управлението на възникващото териториално селищно единство. Там се осъществявали потребностите от общи религиозни култове и дейности, различни стопански форми на Общуване и др.