Тези формации представлявали по същество обединение на няколко водоземлени селищни общини около един център от градски тип. Това обединение се извършвало на основата на твърде много икономически, обществени, религиозни, военни, етнокултурни и други потребности. Поради тази причина не рядко в научната литература се приемат като градове-държави. Някои автори ги наричат патесиати, а други не приемат това наименование
Възникването и укрепването на териториални единства
около един своеобразен градски център на принципа на селищни системи от тип териториална община станало разпространено явление към края на IV хил. пр. н.е. не само в Шумер, но и в съседните области на Акад в Южна Месопотамия. Смята се, че най-рано, още през VI-V хил. пр. н.е., възникнал град Ериду, който се намирал в Южна Месопотамия, недалеч от крайбрежието на Персийския залив. През V хил. пр. н.е. градът вече се оформил като раннодържавно териториално единство.
Хронологически за втори самостоятелно обособен град в Месопотамия, превърнал се през IV хил. пр. н.е. в териториална обществено-държавна формация, се смята т. нар. Традът на работника на метал", разположен също в Южна Месопотамия. През IV хил. пр. н.е. се обособили и градовете Ларса. Ларак, Сипар, Шурупак и др. Към края на IV и в началото на III хил. пр. н.е. като по-значими териториални и селищни единства се наложили вече градовете Ур, Урук, Лагаш, Ларса, Нипур, Акад, Киш, Ума, Ларак и др.
Властта и управлението в тези териториални формации се съсредоточили отрано в ръцете на местната родова аристокрация, която с бързото разпадане на родовите отношения се превръщала постепенно в имуществена аристокрация. Много важна особеност било обстоятелството, че първите длъжности за управлението били свързани с развиващите се религиозни култове и вярвания. Поради тази причина още при възникването си гражданските и религиозните длъжности съвпадали. Лицето, което стояло начело, носело жреческата длъжност патеси
Наред с патесия се появили и други длъжности около възникналите естествени функции в управленческия живот. Такава важна длъжност била на т. нар. мубанда, който практически бил вторият по важност човек в страната и се занимавал с централизацията на управлението на териториалното единство, с всички дейности около напоителните съоръжения, с хазната, със съдебното и военното дело и др. функциите и дейността на нубан-да в много от ранномесопотамските градове-държави са засвидетелствани в различни текстове.
Икономическа основа на тези раннодържавни формации била земята. Първоначално земята се считала държавна соб-
ственост и с нея се разпореждали централната власт и селищните общини. Основното население се състояло от т. нар. общинници, които били и главните производители на материални блага в областта на земеделието и скотовъдството. Общинниците получавали от общината земя по вътрешнообщинните принципи и традиции. Общината осигурявала на членовете си също и право на ползване на вода за напояване и защита на общоустанове-ниге права и интереси.
Общинниците били задължени в общината с определен комплекс дейности, свързани най-вече с прокопаването и поддържането на напоителните канали и съоръжения, а така също и с много други дейности, имащи главно трудов характер, както и свързани с отбраната и сигурността на гражданския колектив. В полза на развиващата и утвърждаваща се централна власт били насочени и определени плащания и налози.
За тази епоха са засвидетелствани появата и развитието на робството. Броят на робите бил все още твърде малък и те били частично използвани в стопанските дейности, главно в стопанствата на храмовете и на развиващата се царска институция.
Най-ранният период от историята на Месопотамия, който в общи линии съвпаднал с времето на IV хил. пр. н.е., се нарича Обикновено преддинастичен, додинастичен и т.н. Познанията за онова време са твърде малко, главно поради липса на писмени източници. Месопотамската историческа традиция свързва границата между този период и следващите епохи с преданието за грандиозен потоп, който унищожил цветущите градове от онова време.
Следващият, т. нар. династичен период, започнал с издигането на град Киш по време на I династия в началото на III хил. пр. н.е. Периодът се нарича обикновено династичен (също и древен), тъй като отразява вече историческото развитие на ранните месопотамски държавни формации на основата на сравнително добро засвидетелстване на тези процеси с писмени извори. Този период бил свързан и с издигането и хегемонията на отделните градове-държави и на династиите, които били на власт.