Историческото развитие на Месопотамия от онова време
се характеризира с непрекъснати военни конфликти между отделните градове-държави (патесиати). Някои от градовете успявали да наложат при тези воини хегемония над други. Така, главно чрез военна сила, се образували временни обединения на няколко патесиата около един център.
Тези процеси и особености били обусловени от острите нужди на отделните общества от повече земя* материални блага, роби и др., които не можели да бъдат получени посредством техните икономически възможности. От друга страна, понататъшното развитие на земеделието и увеличаването на производството изисквали разширяването на напоителните системи, което налагало обединението на няколко съседни латесиата, за да се осигури вода чрез канали и до земите, разположени по-далеч от реките
Киш. В края на IVxwi. пр. н.е. най-значително развитие в Месопотамия достигнал град Киш при управлението на неговата I династия, Градът се намирап в централната част на Акад и бил разположен на брега на река Ефрат. Смята се, че по онова време разселването на семитите из Месопотамия било приключило в най-общи линии и населението на град Киш било смесено от шумери и семити
Най-ранните писмени исторически сведения в Месопотамия не се отличават със сигурност и точност. Стремежът да се отразят събития в миналото на едни или други градове възникнал по-късно. Дълго време липсвали записи, а така също и устната традиция прекъснала и не запазила спомените за миналото. При такава обстановка твърде много неща за историческото минало на отделните градове били изкуствено смесвани във времето като факти, спомени, традиция, митологизация и др, В този смисъл не трябва да се приема нито за достоверна, нито за странно твърдението в запазените ранни писмени източници, че I династия е Киш, съставена от 32 царе, царувала 24 510 години, което е абсолютно невьзможнно като реално историческо време
Имената на царете от I династия в град Киш не са сигурни като исторически лица. Тези имена не се срещат в монументи и в писмени документи. Някои от тях са имена на животни като Куче, Агне, Скорпион, Орел и т.н , което е далечна рефракция за
раннния тотемизъм в Месопотамия. Киш успял за известно време да обедини Акад и част от Шумер, но това обединение не било трайно. С издигането на Киш са свързани и първите сведения за войни срещу областта Елам в югозападната част на Иран.
Урук. След Киш се издигнал Урук, който успял да наложи властта си над голяма част от Месопотамия. Градът се намирал на мястото на днешното селище Варка в Южна Месопотамия. Проучван е археологически и се знае, че бил разположен върху голямо пространство, като точните Му граници не са установени Окончателно. За Урук има запазени и много писмени сведения в различни митически, ритуални, магически и други текстове.
Писмената историческа традиция на Месопотамия свързва с Урук царуването на 5 династии. Историческите текстове за ранния Урук също не се отличават с точност и сигурност Първа-та династия на Урук е представена чрез 12 царе, властвали 2 310 години, което както и при Киш, е изключително силно преуве-■Епичено и невъзможно. Някои от тях, като Лугалбанда и Думуци са определяни в текстовете дори като богове. Другите царе като Гилгамеш и др. са мигологизирани и с тях се отразяват различни реминисценции от ранната история на Месопотамия. Силно ми-тологизирана в месопотамската традиция и в писмените източници е и II династия на Урук.
В научната литература има и тези, че царуването на династиите на Киш на север и на Урук на юг не било последователно, а успоредно и от него време се оформил традиционният дуа-лизъм в политическо и в културно отношение на Шумер и Акад Тази постановка не се приема с абсолютна сигурност. Тя противоречи на твърде много източници и факти. Известно е например, че месопотамската историческа традиция обяснява смяната и последователността на градовете, които установявали хегемония само с военна сила.
Разделението и дуализмът в Месопотамия на Шумер и Акад били обособени не само на възможно едновременно издигане на две ранни държави на семити и шумери. Те се обуславяли от много фактори, пряко свързани с етническата и кул-I турната основа на шумери и семити. Известна е от много ■ източници, че това деление било характерно за Месопотамия в
продължение на близо две хилядолетия и се запазило до изграждането на големите монархии-империи от И хил. пр. н.е. и след това, които променили и етническата характеристика на населението в Месопотамия