Ур. Краят на хегемонията на Урук в Месопотамия е обяс нен в писмената историческа традиция на Месопотамия със стандартната текстова формула “Урух бе победен с войска. Царство то премина в Ур". Издигането на Ур се отнася според наличните писмени документи към средата на XXX в. (приблизително към 2 950 г. пр. н.е.)
Ур бил разположен в Шумер в Южна Месопотамия първоначално върху територия с форма на правоъгълник с размери 1000 х 600 м. Археологическите проучвания на града разкриват поселищен живот на това място още през IV хил. пр. н.е. и проследяват развитието му до към края на XXIII в. пр. н.е. Градът се разраснал постепенно и към средата на III хил. пр. н.е. бил с твърде увеличени размери, с богати и бедни квартали с различни постройки, включително и масивни, с прави улици и се отличавал с много други особености.
Писмените източници и археологическите проучвания показват, че по онова време Ур достигнал голямо стопанско развитие, главно в селското стопанство, металургията, търговията и ред други дейности. От тази епоха започнало по-голямо разпространение на използването на бронза. Ур установил търговски връзки не само с градовете от цяла Месопотамия, но и с градове от Сирия, Елам, и др. Налице са и някои основания да се приема, че Ур търгувал дори и с Индия и Армения
Първата династия на Ур е представена в писмените източници по-реално за разлика от династиите на Киш и Урук. Царските листи посочват, че в Ур царували 4 царе в продължение на 171 години, което е допустимо за възприемане за разлика от силно преувеличените цифри в по-ранната история на Месопотамия. Царете на Ур не са обожествени и мигологизирани. Имената на двама от тях се срещат на монументи, което е доказателство, че са реални исторически лица. В надпис от онова време се посочва, че един храм бил построен от Аанипада, син на Мешанипада. които имена са и първите в царските списъци. Царете на Ур разполагали вече с твърде значителна сила и възможности в сравнение с царете както от предходните епохи, така и от другите градове на Месопотамия по онова време.
В по-старата научна литература бе издигната теза, че на основа на анализа на костния материал се виждат значителни етнически разлики в Ур. Погребенията на обикновеното население в некропола на Ур свързват антропологически това население с шумерите. Царските погребения са с други антропологически характеристики и те са обяснявани с ранна миграционна вълна на индоввропейските народи, която достигнала до Шумер и наложила по тези места превеса на нов народ-господар. Подобни твърдения не са абсолютно доказани и приети напълно в съвременната наука.
Хегемонията на Ур по време на I династия продължила в Месопотамия около два века. Много въпроси от политическата и Военната история на Ур от онова време не са известни поради липса на писмени източници. Не са известни задоволително и отношенията на Ур с останалите градове и страни qt Месопотамия и съседните области извън търговските връзки. Приема се, че Ур оказал силно влияние на останалия месопотамски свят в неговото по-нататъшно културно-историческо развитие.
В последния период от господството на Ур в Шумер и в Акад се обособили, развили и издигнали много нови общест-венодържавни формации. Много от тях и някои от по-старите градове постепенно отхвърлили властта на царете на Ур и станали независими. Дълго време тези градове-държави водили борба помежду си за надмощие и взаимно се покорявали за по-кратко или по-продължително време.
През този период по средното поречие на Ефрат в Месопотамия се издигнала държавата Мари. Отделни градове-държави като Адаб и др. достигнали надмощие в Елам. Политическото надмощие в Шумер и в Акад се редувало дълго време. В Южна Месопотамия отново значително се издигнали Киш и Урук по време на техните следващи династии
Лягаш. Непосредствено с падането на I династия и с края на хегемонията на Ур започнало издигането на шумерския град Лагаш (на шум. Ширлурла). Лагаш е разположен край сегашното селище Тел Ло и е един от най-добре проучените археологически градове в Южна Месопотамия, При разкопките са намерени огромни количества най-различни материали и паметници - стотици статуи, стели, барелефи, различни предмети, сьдове и украшения, хиляди глинени плочки с текстове, много от които са издадени и разчетени. Находките дават твърде добри сведения за историята на града почти до края на III хил. пр. н.е, Източници от много други градове в Месопотамия потвърждават сведенията в текстовете от град Лагаш.