Краят на хегемонията на Лагаш довел до съществена промяна на политическата обстановка в Месопотамия. Лугалзагиси покорил след Лагаш и други градове от Шумер като Нипур, Ур. Урук, Ларса и др. Той местел и последователно цетровете на управление от Ума в Урук, в редица други градове и накрая отново в Ума. Управлението на Лугалзагиси в Урук се свързва с т, нар. Ill династия на Урук. Лугалзагиси успял да наложи властта си над Шумер и изградил силна за онова време военизирана държава. Градовете от Акад останали извън хегемонията на Лугалзагиси. В текстовете от онова време не се споменава за нито един град от Акад да е бил подчинен на Лугалзагиси,
Акад (Аеаде). Шумеро-Акадско царство. Обединението на Шумер в единна фармация просъществувало около две десетилетия докато царувал Лугалзагиси. Краят на Шумерското царство на царете от III династия на Урук и Лугалзагиси се приемат обикновено в традиционната литература като край на т. нар. архаичен период в Месопотамия.
Продължителните борби между шумери и семити от Акад за надмощие в Южна Месопотамия довели по онова време до рязка промяна в съотношението на силите. През XXIV в, пр. н е се стигнало до значителен възход на семитските градове от Акад,
много от които се наложили ката силни държавни формации. Сред тях особено високо развитие достигнали Киш, едноименният град Акад {срещан и във формата Агаде) и др.
Постепенно в обстановка на остри борби между Шумер и Акад, към средата на XXIV в. пр. н.е. град Акад (Агаде) успял да се наложи последователно над целия Акад, а след това и над Шумер, С издигането и налагането на хегемонията на град Акад в Южна Месопотамия се сложило началото и на първото силно изявено обединение на Шумер и Акад в една държава, известна най-често под името Шумеро-Акадска,
формирането и издигането на Шумеро-Акадското царство започнало при Свргон I (2316 — 2261 г. пр. н.е.), който бил основател и на т.нар, династия на Саргонидите. управлявала тази държава около 200 години до края на съществуването й. Сведенията за произхода на Саргон I и за ранната история на Шумеро-Акадското царство са твърде недостатъчни. Запазените до наши дни текстове съдържат предимно легендарен и несигурен исторически материал. Така например, за произхода на Саргон I са предадени легенди, които обясняват идването му на власт с намесата на богинята Ищар, която била богиня-покровител на Акад. В други текстове произходът на Саргон I се подчертава като несвързан с традиционните принципи на приемане и наследяване на царската власт, тъй ката бил незаконородено дете.
Състоянието на текстовия изворов материал дава основания Саргон I да се приема обикновено най-често като узурпатор на властта в Акад. Завземането на властта от Саргон I станало при неизвестни обстоятелства, очевидно сигурно с помощта на жречеството на богиня Ищар. В този смисъл жречеството на Ищар било най-вероятно и политическата опора на властта на Саргон I. С подобни обяснения се приема и името на Саргон, което е гръцка версия на семитското Шарру-кин “Истински цар", I тъй като най-вероятно не е бил истински и след евентуален преврат е използвал тази идеологическа трактовка с приетото трон-■ но име
В исторически план обикновено се приема, че издигането F на град Акад в областта Акад и налагането на неговата хегемо-I ния над Шумер по времето на Саргон I и неговите приемници
145
ш Древен Изток
било резултат от реакцията на Акад срещу Шумер, който държал до този момент хегемонията в Южна Месопотамия. Царуването на Саргон I било време на образуване, вътрешно укрепване и външно-политическо издигане на Шумеро-Акадското царство, което първоначално било само Акадско.
Вътрешнополитическата обстановка в Шумеро-Акадското царство се отличавала с укрепване на стопанския живот и разширяване на напоителното дело. Висок за онова време ръст достигнали занаятите, търговията и стоково-паричните отношения, които били свързани с въведената от семитите десетична система на мерки и теглилки. Към времето на издигането на Шумеро-Акадското царство среброто все повече започнало да се налага в цяла Месопотамия като мярка на стойност и паричен еквивалент.
Вътрешното укрепване на страната довело до затихване на обществените противоречия и създало условия властта да изгради военни сили от нов тип, с които да предприеме политика на обединение на Шумер към Акад и завоевания в другите области на Месопотамия. Саргон I формирал за пръв път в историята на Месопотамия постоянна редовна професионална войска от около 5 400 войни. Те били на пълна издръжка на двореца за разлика от мобилизираните по време на война контингенти от свободни селяни-общинници от районите на земеделските общини.