След като укрепил властта си в град Акад (Агаде), Саргон I предприел широкомащабна завоевателна дейност, която продължила до края на царуването му. Първоначално той подчинил големия семитски град Киш, който представлявал реална конкурентна заплаха за хегемонията в областта Акад. Саргон I запазил автономията на града и се обявил на свой ред и за цар на Киш, с което предотвратил както политическата съпротива на местната аристокрация, така и на града-държава в цяло. Подчи-няването на Киш осигурило на Саргон I цялостен контрол над всички градове-държави в областта Акад.
Най-напред Саргон I насочил завоеванията си на юг към Шумер. Политическата хегемония над целия Шумер по онова време била на царя на Урук Лугалзагиси. Започналата борба между Саргон I и Лугалзагиси била практически борба за власт над цяла Южна Месопотамия.
Първоначално успехът бил на страната на Лугалзагиси,
Era бил подкрепян от около 50 градове-държави от Шумер. След дължителни борби надделял Саргон I. Той успял да разбие за на шумерските градове около Лугалзагиси и Урук. При една битките Лугалзагиси бил пленен и пренесен в жертва на бог Енлил а град Нипур, който бил своеобразен религиозен център на Южна Месопотамия.
Саргон! успял да сломи съпротивата на всички шумерски (радове и ги подчинил напълно, след като ги ограбил и опустошил жестоко. С подчиняването на Шумер Саргон I достигнал до крайбрежието на Персийския залив. Според запазени текстове Саргон I измил оръжието си в морето при Персийския залив в знак Йа победа и приел нова титла “Цар на страната". В текстовете се отбелязва също и гръмкото твърдение, че бил цар. на когото бог Енлил не давал врагове.
Завладяването на Шумер дало възможност на Саргон I да се насочи към страната Елам, разположена непосредствено на Ьогоизток от Южна Месопотамия. Обикновено се приема, че този военен поход не бил резултат от заплаха или съперничество по онова време. По-скоро той бил опит да се осигури пълно господство в Южна Месопотамия и съседните страни и да се предотврати каквато и да е възможност за посегателства срещу държавата на Саргон I. Саргон I завладял твърде лесно почти всички градове на Елам. Той сложил ръка и на широка част от южното | крайбрежие на тази част от азиатския континент и обхванал кон-■ трола на морските пътища за Арабия и Индия.
След като подчинил юга, Саргон I се насочил към Северна и Североизточна Месопотамия. Той завладял земите на север от Акад е средната част на Месопотамия, а след тях и стра-\ ната Субарту (Шубарту), която била мястото, където се формирала Р асирийската държава. С тези завоевания Саргон I станал първият владетел, който завладял и наложил властта си над основните територии на цяла Месопотамия.
Обект на завоевания след Месопотамия станали земите на северозапад около източното крайбрежие на Средиземно море. Саргон 1 предприел няколко военни кампании по тези места и завладял голяма част от сирийското крайбрежие. В някои
източници се посочва, че неговите войски достигнали до т. нар. Кедрови гори и до Сребърната планина. Зад тези имена обикновено се приемат Ливанските възвишения, а според някои изследователи името Сребърна планина се отнася за планината Тавър, която е граница между Мала Азия и Предна Азия.
След продължителните и успешни завоевания на Саргон I цяла Месопотамия и много територии от съседните области попаднали под властта на Шумеро-Акадското царство. Основаната от Саргон I държава била разширена за кратко време от Елам на изток на северозапад до Сирия и крайбрежието на финикия на Средиземно море. Една от най-важните последици от тези грандиозни за онова време завоевания било заграбванвто на основната част от природните богатства и използването на човешките ресурси в Предна Азия. Осъществен бил от страна на управляващата династия и контрол над всички търговски пътища, както по суша между отделните области, така и по море по крайбрежията на Елам в Персийския залив и на страните около Източното Средиземноморие.
Достигнатата хегемония на Шумеро-Акадското царство в Предна Азия и на установената силна царска власт била изразена с приемането от Саргон I на титлата "Цар на четирите части на света". От този момент нататък твърде много източни владетели приемали при различни поводи тази претенциозна владетелска титулатура за прокламация с едни или други основания на установена военно-политическа власт. Властта на Саргон I била увековечена и прославена вероятно и чрез много произведения на.изкуствата. До наши дни е съхранен релефен монумент, на който Саргон I е изобразен седнал, като в текста е посочено "Саргон, истински цар",