Саргон I царувал твърде продължително време и вадените от него войни изтощили живите сили на основната част на акадското население, което формирало войската му. Завладените страни и народи не се подчинявали бързо и лесно. Господството на Шумеро-Акадското царство се поддържало на много места главно само с военна сила. По ред причини, като разликата между степента на развитие на отделните племенни и етнически общности, икономически, религиозни и много други, не се създали
ротива и сепаратизъм.
условия всички тези народи по отделните територии и области Да се слеят в единен обществено-държавен организъм. Обединението на Шумеро-Акадското царство запазило наложения силов облик, което създало много предпоставки за различна съп
Към края на царуването на Саргон I на много места в обширната му държава започнали да избухват различни бунтове и въстания. Някои от тях като в Шумер, Елам и другаде били особено големи. Те били потушени с големи усилия.
Неизвестно поради каква причина, приемник на Саргон I станал Римуш (2260 -? г. пр. н.е.), един от по-малките му синове. Първата дейност на Римуш била да потуши въстанията с голяма жестокост. В текстове от град Нипур се посочва за големи загуби на въстаниците от Шумер, хиляди от които били избити. След въстанието в Шумер Римуш потушил и въстанието в Елам. Победите над въстаналите народи от Шумер и Елам послужили на Римуш да си присвои титлите “Цар на Киш и Акад", “Победител и | господар на Елам" и др.
Римуш възстановил властта и управлението върху териториите от Персийския залив до бреговете на Източното Средиземноморие, но не успял да умиротвори всички народи по тези места. Той царувал сравнително кратко време и станал жертва на дворцов заговор, за който в текстовете се казва, че бил 'въстание на слугите в дома му". Приема се, че начело на заговора стоял изолираният от властта неизвестно по какви причини по-голям негов брат Манищусу. След като Римуш потушил въстанията и бунтовете и взел самостоятелно властта, от правата за престола в качеството си на по-голям син на починалия Саргон I се възползвал Манищусу. Той изолирал на свой ред чрез преврат по-малкия си брат от властта
Манищусу (?- 2237 г. пр. н.е.) продължил външната политика на предходните двама царе на Шумеро-Акадското царство. Царуването му било сравнително мирен период. Манищусу водил само една война с Елам, която страна продължавала да I непризнава властта на Шумеро-Акадското царство. В продължение на няколко военни кампании Манищусу успял да сломи съпротивата на Елам и да покори тази страна отново
Манищусу направил твърде много във вътрешнополитическо отношение за укрепването на обширното Шумеро-Акад-ско царство. Той се стремял да привлече на своя страна влиятелните жречески и аристократически среди на многобройните градове от Шумер, Акад, Елам и от другите завладени области. От отделни текстове е известно, че Манищусу направил големи дарения в полза на жреците и храмовете в Шумер и Елам,
Управлението на Манищусу се отличавало и със своеобразна поземлена политика. В текста на един голям обелиск от диорит от онова време се съобщава, че царят заселил различни представители на акадската и шумерската аристокрация, на жречество и на чиновници в огромните по размери царски поземлени фондове в териториите на Киш и на много други градове от Акад по поречието на река Тигър. Чрез тази дейност Манищусу се стремял вероятно да изглади острите и традиционни от столетия противоречия и конфликти между Шумер и Акад и да сближи около себе си висшите слоеве на шумерските и акадски-те аристократически среди и управленческата върхушка.
Приемник на Манищусу бил синът му Нарамсин (2236 -2200 г. пр. н.е.). При управлението на Нарамсин Шумеро-Акад-ското царство достигнало до най-големия си разцвет и външно териториално разширение. Съгласно неписаните правила на древноизточната традиция при смяна на владетелите избухвали бунтове и въстания на подчинените народи от завладените преди това територии.