II. ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
1.УВ0Д
Египетската цивилизация се смята обикновено за най-древната или една от най-древните в историята на човечеството. Тя се появила и просъществувала в продължение на няколко хилядолетия пр. н.е. С големите промени на цялостната картина на културно-историческия процес в последните столетия на I хип. пр. н.е. Египет постепенно загубил възможностите си за самостоятелно съществуване и развитие и попаднал последователно ^политическите конфигурации на различни други крупни древни формации - на Персия, на елинистическите монархии, на Рим, а по-късно и на други държави от времето на ранното средновековие.
Познанията, постиженията и споменът за древния Египет по-късните човешки поколения постепенно били забравени. Останали в употреба само знанията от Библията, които макар и йепълни, столетия наред били единствени за хората от средновековието и епохата на ранния ренесанс. Египетската цивилизация е открита практически до голяма степен случайно в резул-taT на военните кампании на Наполеон Бонапарт в Египет.
Началото на египтологията като наука за древния Египет I» поставено в действителност от френския учен Жан-Франсоа Щамполион {1790 -1832 г.), който пръв разчел древноегипетската писмена система и положил началото на изучаването на езика, историята и културата на тази древна страна. От времето на Шам-Полион до наши дни вгигттояогията е отбелязала огромен напредък, като са извършени множество различни по характер научни изследвания, в резултат на които познанията на съвременната наука за тази древна цивилизация са значителни. Независимо от това, много научни въпроси все още нямат задоволителни решения, главно поради липса на достатъчно по количество и надеждни по характер източници, и по други причини.
Географски и природни условия. Древната египетска цивилизация възникнала и се обособила по голяма част от поречието на река Нил в Североизточна Африка Отговорът на въпроса защо точно по тези места, е сложен и несигурен в много отношения. Още в древността “бащата на историята" Херодот твърди, че Египет бил дар на реката Нил и обикновено често се смята, че възприел това твърдение при посещението си в Египет като хилядолетно местно обяснение.
От различни по характер писмени източници е известно, че древните египтяни разбирали много добре възможността за цялото си съществуване с условията, които реката и долината около нея осигурявали. Поради тази причина река Нил била обожествявана а различни форми в рамките на широките картини на полите и етичните религиозни вярвания и представи.
Река Нил протича в Африка в протежение приблизително около 5 600 км. Североизточната част на Африка от т. нар. първи праг до устието на реката е плодородна долина, дълга около 700 км и широка средно от 20 до 50 км, която представлява по същество основната част от територията на древния Египет. Протежението на реката в тази част било приблизително около 1 300 км. 8 географско отношение Египет се дели на Долен и Горен. Долен Египет е в северния край на долината по долното течение на реката. Той е наречен от древните гърци Делта, тъй като на това място реката се разклонява на няколко големи ръкава, преди да се влее в Средиземно море, и образува формата на гръцката буква "делта" (изписвана обикновено като триъгълник). Най-пълноводен бил североизточният ръкав.
Голяма част от Делтата представлявала заблатени места, не винаги удобни за живеене и селскостопанска дейност, В тези райони по-развито било животновъдството. Горен Египет се смята най-често от първия праг на юг ло протежение на долината на север. Двете части на Египет били твърде различни в лриродо-географско отношение. По цялата територия на долината на Нил в Египет имало изключително благоприятни условия за развитие на поливно земеделие. Тази особеност се приема като един от най-съществените фактори за ранната поява и развитие на древната египетска цивилизация.
Територията на юг от първия праг на реката се нарича за древността най-често Нубия. Долна Нубия е между първия и втория праг, а Горна е на юг от втория праг. По-далечните територии между четвъртия и шестия праг на реката обикновено се наричат Куш. В различно време египетската държава разширявала границите си далеч на юг, запад и изток в Африка и в различни други посоки по източното крайбрежие на Средиземно море до Северна Месопотамия.