Бурсин бил наследен от брат си Шусин (2036 - 2028 г. пр. н.е.) вероятно след преврат или при неизяснени обстоятелства. Той водил активна политика. В някои текстове се посочва, че "опустошил съседните страни”. При неговото управление военнополитическата обстановка в Месопотамия рязко се променила. Големи племенни групи от семитски произход, наречени амореи, започнали миграционно проникване от северозапад в Месопотамия
Амореите били номадско-скотовъдни народи, занимаващи се преимуществено с отглеждане на овце. В Месопотамия били наемани и като войни. Отделните племенни групи не представлявали обединена етническа маса с единна организация. Много често дори те враждували помежду си по различни причини.
Нахлуването на амореите в Месопотамия се засилило твърде много по времето на управлението на Шусин. В писмени източници се посочва, че в първите години от царуването си (около 2033 г. пр. н.е.) Шусин построил на северозапад голяма стена, дълга около 200 км, наречена “Стена на запад", а така също и "Стена на бога Амуру”. Тя трябвало да послужи като преграда за F. нахлуванията на амореите в Месопотамия
Последният известен представител на Ш династия на Ур бил Ибисин (202? - 2003 г. лр. н.е.). Сведенията за неговото царуване са твърде малко и не са сигурни. Според някои от тях той бил син на Шусин. Известно е, че Ибисин царувал в обстановка на непрекъснати успешни нахлувания на амореите от северозапад, а така също и на еламитите от изток. Пътищата на аморей-Ските разселвания из Месопотамия били твърде различни. Някои от тях обхванали и териториите източно от Тигър. Често пъти амореите преминавали от там на юг и достигали до югоизточната част на Шумер, където не ги очаквали и не срещали съпротива, Това създавало твърде много затруднения на шумерските и акад-Ските градове. Аморейската инвазия в Месопотамия се съпътствала и с наемане на аморейски войни на служба в отделните държавни формации, което се оказало твърде рисково и несигурно за тогавашната власт.
Ибисин водил тежки войни с еламитите на югоизток. Той
IS5
не успял да отстрани опасността и от север. Амореите се укрепили постепенно по средното поречие на река Ефрат и създали силната държава с център град Мари. По-късно амореи и еламити се съюзили, разбили Ибисин и го пленили, като превзели и Ур Победата на обединените сили на амореи и еламити сложила край на държавата на III династия на град Ур в Месопотамия приблизително към 2003 г. пр. н.е. Скоро след това Ур станал съставна част на оформилата се нова държава Исин, ръководена по онова време от Ишбиера,
След края на държавата на III династия на Ур амореите завладели напълно цяла Месопотамия. На нейната територия се оформили различни аморейски държавни формации, от които по-съществено и изявено положение имали три царства - Мари в Средна Месопотамия и Исин е Южна Месопотамия, които не просъществували дълго време. Основните територии на Месопотамия били обект на претенциите и на другите водещи аморейски сили. В южната част на Месопотамия важна роля имали и еламитите, които се установили в Ларса и формирали силна държава за известно време.
Исин. Издигането на Исин започнало по времето на Ишбиера (2017 -1985 г. пр. н.е.), който разбил последния цар на Ур Ибисин и завзел града. Постепенно Исин наложил хегемония над цяла Южна Месопотамия и по време на царете Идиндаган (1974 -1954 г. пр. н.е.) и Ишмедаган (1954 -1935 г. пр. н.е.) достигнал разцвет. Властта на Исин продължила около столетие.
Един от последните известни царе на Исин от династията на Ишбиера бил Липитищар (1934-1924 г. пр. н.е.). От него са останали фрагменти от закони със запазени над 40 параграфа, които принадлежат към законодателните сборници в Месопотамия, предшестващи времето на вавилонския цар Хамурали. Приемник на Липитищар станал Урнинурта (1924 -1896 г. пр. н.е), който не бил негов родственик, с което династията на Исин се прекратила, но по традиция и следващите царе на Исин до началото на XVIII в. пр. м.е. се водят към т. нар. I династия на Исин.
Ларса. Издигането на Ларса се отнася практически към последния период от хегемонията на Исин в Южна Месопотамия. При Ишмедаган и при Липитищар Исин започнал да изпитва сериозни затруднения от амореите. В първите години от царуването на Липитищар един от военните командири-наемници от амореите Гунгунум завзел властта в град Ларса. По-късно след смъртта на Липитищар Гунгунум се обявил за цар на Шумер и Акад (1932 -1906 г. пр. н.е.).