Приемник на Хамурапи бил синът му Самсуилуна (1749 -1712 г. лр. н.е.). Самсуилуна продължил политиката на Хамурапи на укрепване на Старовавилонското царство. Във вътрешнополитическо отношение действията на Самсуилуна били насочени към укрепването на единството на обширните територии на Ме-Б сопотамия, населени с разнородно население. Частноправните документи от онова време свидетелстват за активни търговски и парични действия на различни слоеве от населението на Месопотамия. Прекратяването на военните действия и обединението на страната съдействало за активизирането на стопанския живот, свързан и с прокопаването и поддържането на широка мрежа от канали и други иригационни съоръжения за напояване
Укрепването на Старовавилонското царство чрез опита за създаване на единство на стопанска, народностна, управленска и други основи не протекло много успешно. Управлението на Самсуилуна не преминало спокойно във вътрешнополитическо отношение. Южните територии оказали активна съпротива, обусловена от дългата традиционна разделеност на Шумер и
Акад. Почти всички градове от Шумерсе разбунтували и оспорили властта на Самсуилуна и на цялото Старовавилонско царство в Месопотамия, Начело на това движение застанал Римсин II, който в някои текстове се посочва като цар на Ур. Водеща роля във въстанието на южномесопотамските градове имали Ур, Ларса, Урук, Исин и др.
Самсуилуна разбил въстанието с големи усилия и възстановил властта си над Южна Месопотамия. В някои източници се посочва, че разгромът на разбунтувалите се южномесопо-тамски градове бил свързан с големи опустошения на тези територии, което се отразило пагубно на цялостния стопански, обществен и културен живот по тези места за твърде дълго време
По-късно, най-южните части на Шумер около приморските територии се разбунтували отново, разбили войските на Сам-суияуна и успели да се отделят около 1722 г, пр. н.е. от Старо-вавилонското царство в малка държава. Тя просъществувала около 2 столетия и била управлявана от т. нар. Приморска династия, за първи владетел на която се приема Илиман.
Управлението на Самсуилуна било свързано и с много проблеми от външнополитическо естество. В началото на царуването му обстановката в Месопотамия рязко се променила От изток започнало миграционно проникване на големи маси планински скотовъдни племена от района на планината Загър, наречени касити. Проникването на каситите, които имали твърде добра военна организация и използвали конете за бойни цели, заплашвало Старовавиломското царство с откъсване на много територии от Месопотамия.
Първото нахлуване на каситите в Месопотамия станало на деветата година от царуването на Самсуилуна -1740 г. пр. н.е Самсуилуна бил принуден да води тежка борба с каситите, която първоначално довела до спиране на тяхното нахлуване в Месопотамия, но каситската опасност останала.
Постепенно каситите се установили а средната част на Месопотамия и формирали своя държава, разположена по средното поречие на река Ефрат - т. нар. Хаиейско царство или държава Хана. Каситската държава обхванала земите непосредствено на север от град Мари. Нейни центрове били гра-
ровете Хана, а по-късно и Терка по река Ефрат, Тази държава включила и територията по долното течение на река Хабур като Приток на Ефрат.
Приемник на Самсуилуна бил Абиешу {1711 - 1684 г. пр, jf-e.). Писмените сведения за управлението на Абиешу и следващия старовавилонски цар Амидитана са малко и неточни. На тревата година от царуването си през 1708 г. пр. н.е. Абиешу водил [тежка война с проникващите в Месопотамия касита. По-късно и рмидитана {1683-1647 г. пр. н.е.) воювал 2 пъти с тях. Амидитана потушил и бунт в страната и водил война с Приморското царство, р- управлението на Абиешу и Амидитана започва отслабването и Началото на кризата на Старовавилонското царство като основна държавно-политическа формация в Месопотамия
Амидитана бил наследен от Амисадука (1646 - 1626 г. пр, j^e.). Запазен е прокламационан текст, наречен също и Едикт на ^мисадука, оповесетен в началото на царуването му. От текста е
Сю, че царят обърнал по-голямо внимание на вътрешните проб-и. От наличните текстове, даващи сведения за онази епоха, i ge вижда, че границите на Старовавилонското царство били значително стеснени в сравнение с времето на Хамурапи и Самсуилуна.
Приморското царство на юг се разширявало постепенно |5ъс завладяване на шумерски градове и територии като Ур, Ла-№ш и др. Старовавилонското царство достигало на север приблизително до зоната на северните части на Акад и Средна Месопотамия, като областите по на север били загубени. Значителна Щст от тях били вече под контрола на каситите.