Приемник на Амисадука бил Самсудитана (1625 - 1595 г. ЦЕР- н.е.). Неговото царуване било свързано със засилване на упа-|Цжа на Старовавилонското царство. През 1595 г, пр. н.е. хетският lap Муршил I нахлул неочаквано от Мала Азия в Месопотамия. Дртското проникване било военна кампания за грабеж, а не за ЦВвладяване на територии. Слабото Старовавилонско царство било готово за война и Муршил I превзел и ограбил Вавилон. " токите текстове, свързани с дейността на Муршил I, ееопис-’ събитията в Месопотамия и се посочва взетата плячка от детския цар.
t1 Драаен Изток
Успехът на хетите и превземането и ограбването на Вавилон довели практически до унищожаването на Старовави-
лонското царство.
4. СРЕДНОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО
С падането на Старовавилонското царство политическата обстановка в Месопотамия се променила твърде съществено. В продължение на няколко десетилетия през XVI в. пр. н.е. нямало изявена държавна структура, която да наложи своя власт и ред Страната била обект на набези и разграбвания от отделни временни военни образувания. Борба за доминиране водели главно каситите, приморските царе от юг и царете на някои от градовете, с помощта на наемници от каситските среди. Постепенно каситите взели превес и се установили трайно в цяла Месопотамия. Те образували своя държава с център Вавилон, наречена Ка-ситско царство, което се приема обикновено като Средновави-лонско царство, управлявано отт. нар. Втора Каситска династия
Връзката и приемствеността между Старовавилонското и Средновавилонското царство била единствено само от гледна точка на продължаване на традициите и развитието на държавността в Месопотамия и използването на град Вавилон като столица. Старовавилонското царство било изцяло формация на амореите-семити, които установили власт и над другите месо-потамски народи.
За разлика от амореите каситите били номадско-ското-въдските племена от района на планината Загьр (Загрос) и се намирали значително на по-ниско ниво на културно-историческо развитие. Тази особеност се отразила твърде съществено на цялостната културно-историческа реалност при доминирането на каситите в Месопотамия.
Тяхното повсеместно установяване в Месопотамия било съпроводено с масово избиване на голяма част от завареното население, разрушаване на градове и селища и опустошаване на цели райони в една или друга степен за продължително време. По онова време Вавилон вече имал позицията на най-разви-
*ият и значим град в Месопотамия и естествено било всеки, който установял хегемония, да го използва като свой център.
Изворите за Средновав и ломското каситско царство са значително по-малко и по-неточни отколкото за други периоди рт историята на Месопотамия. Писмените източници са недостатъчни и са от различно естество. Сред тях са налице и царски списъци на каситските царе с отбелязване на броя на годините тяхното царуване, т. нар. “Синхронна история”, в която са отбелязани войните и мирните договори на каситите с асирийски-те царе и др., но и тези източници не са лъяни и точни
Началото на Средновавилонското каситско царство не море да се конкретизира с абсолютна точност. Недостатъчно са шроучени и въпросите около ранната история на каситската държава, В различни източници като най-ранно име на каситски цар се споменава Гандаш, чието царуване се отнася евентуално към рзедата на XVIII в. пр. н.е. На няколко от ранните каситски царе ре знаят само имената, но за тяхната дейност н^ма запазени сведения.
Обикновено се приема, че първият известен със сигурност каситски цар, който управлявал във Вавилон, бил Агум II.
'Дрземето на управлението на Агум II не е установено точно -рзиема се около 1595 -1571 г. пр. н.е. Смята се, че Агум II бил цотомък на каситски владетели от Ханейското царство. В превелите на неговата държава се намирали част от земите на Средна Месопотамия.
Южна Месопотамия била под властта на т, нар. Приморско царство, а северозападната част на Месопотамия била обираната от формиращата се държава Митани. Вероятно към това бреме Митани успяла да завладее и Хана, която била един от ранните каситски центрове и давала името на Ханейското царство
След Агум II като известен цар на Вавилон се смята Бурна-{уриаш I (към 1510 г. пр. н.е.). За него се знае, че сключил мирен роговор с град Ашур, който бил център на все още твърде малка държавна формация, стояща в основата на обособилата се по-й-ьсно асирийска държава. Малко сведения са налице и за