163
Г
буриаш завладял Приморското царство към средата на XV в пр. н.е. и присъединил земите на Южна Месопотамия към каситската държава. След смъртта на брат си станал цар (около 1450 г, пр. н.е.) и продължил управлението на каситската династия във Вавилон. От времето на Уламбуриаш каситските царе се определяли в тронните титупатури като царе на Вавилон, царе на Шумер и Акад, царе на Кар-Дуниаш (Южна Месопотамия) и т.н.
Към началото на XIV в. пр. н.е. каситската държава укрепнала и се превърнала в силна политическа формация в Месопотамия. Нейният възход се осъществил по време на царуването на Куригалзу I, Кадашман-Елил, Бурнабуриаш II (1363 -1335 г. пр. н.е.) и други владетели. Към средата на столетието се осъществил и забележителен икономически напредък.
В такава обстановка в каситската държава се стигнало до династични борби и смяна на владетели, като в тези процеси се намесила укрепващата асирийска държава. След смъртта на Бурнабуриаш II новият вавилонски цар Караиндаш II станал зет на асирийския цар Ашурубалит I. До този момент от дълго време асирийската държава се водела макар и формално зависима от вавилонската каситска държава. Династичният брак довел до промяна на това положение и поставил практически вавилонския цар в зависимост от тъста му в Асирия Ашурубалит I.
Промяната срещнала активна съпротива във Вавилон Приемникът на Караиндаш II синът му Кадашманхарбе II бил убит при заговор и властта поел Назибугаш. Тези събития дали основания на Ашурубалит 1 да се намеси още по-активно в работите на вавилонската държава, Асирийският цар нахлул с войска, свалил заговорника Назибугаш и поставил на вавилонския престол малолетния си правнук Куригалзу II (1333 -1312 г. пр. н.е.) През последните десетилетия на XIV в. пр. н.е. каситската държава установила мир с Асирия и насочила военното си проникване към страната Елам, която била завладяна за известно време при царуването на Куригалзу II.
Към началото на XIII в. пр. н.е. политическата обстановка в Месопотамия и в земите на т. нар. Предна Азия започнала да се променя съществено. В североизточната част на Месопотамия Асирия се превърнала в значителна военно-политическа сила. Асирийската военна експанзия се разпростряла във всички посоки и заплашвала пряко Вавилон и каситската държава. Югоизточната част на Месопотамия била под контрола и ударите на силната по онова време еламска държава. Контролът на териториите на северозапад бил на Митани, която през целия XIII в. пр. н.е. била подложена на военни удари от различни страни и започнала да запада значително. Претенции към северозападната част на Месопотамия започнала да проявява и силната хетска държава от Мала Азия. В тази част на Месопотамия все още традиционно силни позиции имала и египетската държава.
През XIII в. пр. н.е, отслабнал натискът и на аморейските семитски племена от запад, но на тяхно място се появила нова опасност. Чергарско-скотовъдските племена на арамеите започнали да нахлуват системно в Месопотамия и да ограбват значителни територии. Военното проникване на арамеите било твърде силно и още от самото си начало не срещало сериозен отпор в Месопотамия. При такава обстановка междудържавните отношения се отличавали с различни изяви и тенденции. Направен бил опит да се изгради политически съюз между Египет, държавата на хетите и каситската държава, насочен срещу Асирия, който не се осъществил.
По-продължителни останали добрите отношения на каситската държава с държавата на хетите. Каситският цар Кадашман Тургу (1285 - 1268 г. пр. н.е.) сключил през първите десетилетия на XIII в. пр. н.е. договор за приятелство и военна помощ с хетския цар Хатушил III. Този договор не помогнал на неговия приемник Кадашманелил II (1267 -1253 г. пр. н.е.), който загубил войната с асирийския цар Салманасар I.
Към края на XIII в. пр. н.е. каситското царство западнало значително, При управлението на Каштилиаш III (1230 - 1223 г. пр, н.е.) страната била нападната от еламитите от югоизток, които ограбили Вавилон и други градове и селища. Непосредствено след тях каситската държава била нападната около 1225 г. пр. н.е. от асирийския цар Тукултининурта I, който превзел Вавилон и ограбил цялата страна. Вавилонският цар Каштилиаш III бил пленен и отведен в Асирия.
След тези събития каситската държава загубила ролята си на политически фактор в Месопотамия. Към средата на XII в. асирийският цар Ашурдан I нанесъл нов пореден удар на каситската държава. Непосредствено след него около 1158 г. пр. н.е. в каситската държава нахлули еламитите. Те не срещнали почти никаква съпротива и завладели и ограбили Вавилон и много други градове и селища.