По време на царуването на Елилнадинахи (1159-1157/5 г. пр, н.е.) каситската държава престанала да съществува практически и нейните територии попаднали във владение на различни формации е Месопотамия. Били направени и няколко опита за възстановяване на целостта на държавата, Значителен успех бил постигнат по време на управлението на Навуходоносор I (1126-1105 г. пр. н.е.), който бил владетел от т. нар. Втора династия на Исин, установила се на власт в Южна Месопотамия от средата на XII до към края на XI в. пр. н.е.
Недостигът на писмени източници и състоянието на наличните, както и ред други причини, свързани с научна актуалност и интереси в съвременната историческа наука за древния Изток, са обусловили сравнително неизследвания напълно характер на обществения, стопанския и културния живот в т. нар средновавилонска държава по време на каситския период Развитието на обществения и стопанския живот се приема като продължение на традициите, установени в старовавилонския период. Общественото разслоение следвало очевидно типоло-гическата характеристика за месопотамските общества от онова време
Малко е известно за особеностите около високопоставените слоеве на обществото, свързани с различните съсловия на родова, служаща, жреческа, военна и друга аристокрация. Наличните източници разкриват засилването на лихварството и разслояването на значителна част от нисшите слоеве на свободното население, което попадало в кабално робство.
Силното разслоение на низините на тогавашното общество довело до съответна реакция на бягства на значителен брой хора от местата, където живеели, притиснени от различни фактори, най-често икономически, (дългове и заплаха за дългово
робства), насилие и ограбване ат страна на високопоставени сили в обществото, институции (храмове и др) и по други причини,
Кьм тези маси бегълци от средата на свободните и т. нар. зависими хора от селищата-общини и от царските и храмовите стопанства в Месопотамия се присъединявали и роби и различни други лиЦа. Тези лица, наречени в текстовете “хапиру", формирали значителен по големина обществен слой и заживели в Оформени от тях общности. Не рядко те представлявали заплаха в отделни райони из цяла Месопотамия.
Специфична особеност в обществено отношение било формирането и утвърждаването на своеобразно военно еъсловие. То се състояло от войни, подпомагани от държавата с ресурси за съществуване срещу военно задължение. Сред тях особено значение имали лицата, които воювали на бойни колесници. Те получавали от държавата колесниците, конете и цялото друго военно оборудване. Тези лица формирали и "най-модерните" за онова време военни сили.
В областта на стопанския живот значително нараснали стоково-паричните отношения в сравнение с предходната ста-ровавилонска епоха. Преобладавали т. нар. царски и храмови Стопанства. Индивидуалните дребни стопанства съществували в Пределите на т. нар. водоземлени общини, но не били масово Явление през тази епоха. От времето на каситската държава се срещат много документи -т. нар. "кудуру", които представляват разпореждания за даряване на храни, земи и други ценности. Тези текстове разкриват облика на стопанския и обществен живот чрез материални осигуровки от страна на властта срещу Служба на различни лица по онова време
5. М UTAH И
В протежение на няколко хилядолетия северозападната йаст на Месопотамия била по същество голяма контактна зона,
(където в едно или друго време се настанявали и последователно ре смесвали различни етноси и племена. Голяма част от тях при-167
тези места се установили и някои етнически енклави от т. нар. индоевропейски (индоарийски) произход.
Основният етнически облик на населението ма Северозападна и на част от Северна Месопотамия през първата половина на II хил. пр, н.е. се определял от т. нар. хурити, Проблемът за хуритите (произход, ранна история, език и др.) е обект на съвременната наука главно в десетилетията след Втората световна война, но изследванията в тази насока не са завършени.
Най-често се приема, че хуритите били планински племена от района на големия Арменски планински масив и че голяма част от тях живеели в района на езерото Урмия. Те се преселили от планинските области бавно по мирен гтът в почти всички територии на Северна Месопотамия.