В епохата след Старовавилонското царство в северозападната част на Месопотамия се формирала държавата Митани. В текстовете от Южна Месопотамия тя била наречена Ханигал-бат, а египтяните я наричали Нахарина. През втората половина на XVII и в началото на XVI в. пр. н. е. в Северна и Северозападна Месопотамия се формирали множество малки държави сред районите със семитско и хуритско население. Те били последователно обединени в протежение на XVI в. пр. н.е. в единна държава, известна под името Митани. Процесът на обединението на множеството малки държави и възникването на Митани не са отразени в задоволителна форма в наличните източници.
Анализът на езиковия материал от документите от онова врем в. открити в различни райони на Месопотамия и в съседните страни (ономастмка, антролоними и до.), показва преобладаване на имена на царе, на богове, и други термини, определяни като индоевропейски - Артадама (=Този, чийто дом е божият закон), Тусхрата (=Този, който има великолепна колесница) и др. На тази основа се приема, че обединението на държавата Митани и нейното ръководство се осъществявало от индоев-ропейската аристокрация по тези места. Писмените документи от по-късно време, открити в архива при Тел ел-Амарна, показват постепенно налагането на превес на лични имена в Митани от хуритски произход.
Историята на Митани е малко позната поради липса на
р източници. Не се знае със сигурност с името на кой владетел се свързва образуването на държавата. Според някои източници това бил Шутарна I, а според други - Кирта, царувал около 1580-1670 г. пр. н.е., като Шутарна бил негов син. Малко сведения има за дейността на първите четири царе (Кирта, Шутарна I, Ларатар-на и Парсадатар) от средата на XVI и началото на XV е. пр. н.е.
По време на царуването на Паратарна Митани разширила териториите си и наложила хегемония над земите на Северна Сирия до река Орокг и част от Финикия. Тези райони запазвали самоуправлението си и не били присъединени административно към митанийската държава. Парсадатар разширил хегемонията на Митани е района на Източното Средиземноморие до Палес-| тина.
Укрепването и централизацията на властта на митаний-! ските царе и военно-политическият апогей на Митани били дос-\ тигнато по време на царуването на Саусадатар (син на Парса-, датар) около средата на XV в. пр. н.е. Саусадатар разширил Митани на изток и североизток, като завладял град Ашур и земите от тази част на Месопотамия. Той продължил установената от I по-рано политика да не присъединява тези земи и запазвайки самоуправлението им, да ги включва чрез договори и други форми в сферата на митанийската хегемония в този район.
Проникването на митанийското военно и политическо влияние в страните около Източното Средиземноморие като Сирия, финикия, Палестина и други довело до неизбежен конфликт на Митани с Египет, който имал по тези места традиционни продължителни военно-политически и други интереси. Двете страни воювали по време на няколко поколения владетели. При тези I ' конфликти Египет успял по времето на фараона Аменхотеп I от 1 XVIII династия да завладее земите до западния бряг на Ефрат. Египетското владение на*тези земи било затвърдено отТутмос 1 и от продължителните войни на Тутмос III. В останалите периоди митанийските царе успявали да отвоюват за отделни периоди от време тези територии от Египет и да ги присъединяват отново към Митани, но в много отношения земите на Сирия и Финикия били по-скоро под египетска отколкото под митани иска власт.
С появата и разрастването на хетското военно-политическо проникване от Мала Азия към Северозападна Месопотамия, а от там и към Северна Сирия и финикия, Мотани попаднала под ударете на нов противник. След продължителните войни с Египет и с други страни и след появата на хетската военна заплаха митанийската държава загубила политическата хегемония в Северна Месопотамия и Северна Сирия и достигнала до криза.
Промяната на политическата обстановка довела до сближаване на Митани и Египет срещу хетитв като общ враг. Военнополитическият съюзът на Мотани с Египет по време на царуването на Артадама I и Шутарна II в края на XV и в началото на XIV в. пр. н.е. бил закрепен сдинастични бракове, Митанийската държава била стабилизирана за известно време при царуването на Тусхрата през първата половина на XIV в. пр. н.е. Запазена е и кореспонденцията на Тусхрата с египетския царски двор.
Хетското военно проникване в северната част на Месопотамия се засилило по време на управлението на хетския цар Шулилулиума I. Първоначално Тусхрата отблъснал нахлуването на хетските войски на Шупилулиума I, но впоследствие станали промени. Хетският цар настъпил срещу Митани и Тусхрата бил твърде затруднен да отстоява хетската заплаха. По-късно Тусхрата бил убит при дворцов заговор и при създалата се обстановка Шупилулиума нанесъл силен удар на Мотани около 1360 г. пр. н.е., като превзел и столицата Вашугани, след което страната не могла да се възстанови.