Выбрать главу

Властта преминала последователно в двама владетели: Артадама II и Шутарна III. Първоначално Шулилулиума I подкрепил на митанийския престол Артадама И, а Шутарна III, който се приема като негов син, потърсил поддръжка от страна на Асирия. Законният наслвдник на митанийския престол, синът на Тусхрата Шативаса, избягал при Щупилулиума.'В хетската столица Шати-васа станал зет на Шупилулиума и с негова помощ бия върнат като цар на Мотани. След тези събития Мотани практически станала зависима от хетоте държава. Постепенно тя загубила изцяло политическата си роля в Месопотамия.

От края на XIV и в първата половина на XIII в. пр. н.е. по време на царуването на Шативаса и на Шатуара II Митани била

подложена на няколко военни удара на асирийските царе. Аси-рийският цар Ададнирари 1 успял дори да превземе и да ограби столицата Вашугани и много други митанийски градове, като проникнал далеч на запад до Сирия. През първата половина на XIII в. пр. н. е. митанийски територии на запад до Кархемиш завоювал и асирийският цар Салманасар I, който също ограбил столицата и много други градове. Скоро след това около средата на XIII в. пр. н.е. Митани била завладяна от Асирия.

Много въпроси от историята на Митани, от общественото и стопанско развитие, културни достижения и др. остават неизвестни поради липса на писмени източници. До наши дни не е открито и мястото на столицата на Митани Вашугани, чието проучване може да даде отговор на много научни проблеми. Известно е, че градът бил разположени на река Хабур, приток на Ефрат.

Едновременно с Митани в северната част на Месопотамия и прилежащите области на древния Изток се формирали и съществували продължително време още няколко по-малки по територия държавни формации на хуригите като Арапха, разположено по горното поречие на река Адем, приток на река Тигър от Изток. Като хуритска се приема и малката държавица Нузи (също и Нуци), която няма съществена роля в политическата история по онова време. Хуритска била и държавата Кизватна, разположена в югоизточната част на Мала Азия, която твърде рано попаднала в сферата на хетската хегемония. След падането на Митани под властта на Асирия Арапха и другите формации загубили напълно самостоятелната си роля и също били включени в пределите на асирийските завоевания,

6. НОВОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО

След края на каситската държава властта на еламитите във Вавилон не продължила дълго време. Един от царете на Исин от времето на т. нар. Втора династия Навуходомосор I (1126 -1105 г. пр. н.е.) се установил във Вавилон и нанесъл тежко поражение на еламитите. След Навуходоносор I вавилонската държава продължила да съществува, но постепенно властта в нея

преминала във владетели, които произхождали от племената на халдеите.

Халдеите принадлежали към групата на семитите и по онова време живеели в южните и югозападни области на Месопотамия. През IX в. пр. н.е. халдеите се възползвали от политическата обстановка и завладели Вавилон и голяма част от Южна Месопотамия. От онова време държавата с център град Вавилон се приема като халдейски Вавилон или халдейско царство, което сравнено с предходните периоди било т. нар. Нововавилонска държава (царство).

От втората половина на VIII в. пр. н.е. Вавилон и халдей-ската държава станали обект на завоевания от Асирия, Отделни асирийски царе успявали да завладеят Вавилон като Тиглатпа-ласар III през 729 г. пр. н.е , Саргон II през 710 г. пр. н.е., Сина-хериб през 689 г. пр. н.е., който дори разрушил града и др. Много от асирийските царе се обявявали и за царе на Вавилон. В отделни периоди Вавилонската държава, която била поставена под гтълна зависимост от Асирия, успявала да се възползва от политическата обстановка и възстановявала за малко или за по-дълго време самостоятелността си

През VII в. пр. н.е. във Вавилон избухнали дори няколко големи въстания срещу асирийската власт. При едно от тях водачът на въстанието Набопаласар станал цар на вавилонската държава (628 - 605 г. пр. н.е.) и основал нова династия във Вавилон - т. нар. Нововавилонска династия.

Набопаласар се съюзил с мидийския цар Киаксар и през 612-606 г. лр. н.е. двете страни нанесли няколко силни поражения на Асирия, които довели до ликвидирането на тази държава в Месопотамия. Почти всички асирийски територии в Месопотамия преминали в състава на Нововавилонската държава.