В края на царуването на Набопаласар нововавилонската държава завладяла напълно земите на Сирия, финикия и Палестина до египетската граница. Приемник на Набопаласар станал синът му Навуходоносор II (605 - 562 г. пр. н.е.). Дългото царуване на Навуходоносор II преминало в сложна и напрегната обстановка. Вавилонският цар се опитал да продължи завоеванията си към Египет, но претърпял неуспех.
Скоро след това египетската дипломация настроила някои от подчинените владетели в Палестина и Сирия срещу Нововавилонската държава. При потушаването на тези бунтове вавилонската войска превзела и Ерусалим, като много от жителите му били избити или пленени. През 595 - 594 г. пр. н.е. избухнали бунтове и вълнения във Вавилон. След тяхното потушаване Навуходоносор II направил в град Вавилон нови голе-.ми укрепителни строежи и съоръжения.
След смъртта на Навуходоносор II в нововавилонската държава започнал период на размирици и честа смяна на владетели. За няколко години на нововавилонския престол се сменили трима царе. През 556 г. пр. н.е. цар на нововавилонската държава станал Набонид (558 - 539 г. пр. н е.).
Обикновено се приема, че Набонид бил от арамейски про-. изход. Той се опитал да обедини арамейските племена, които започнали да се установяват в Месопотамия от VIII в. пр. н.е. Набонид укрепил позициите си в североизточните области на Месопотамия и постигнал успех в утвърждаването на властта на ' нововавилонската държава в Сирия и страните около Източното Средиземноморие
Към средата на VI в. пр. н.е. се изградил съюз на големите s древноизточни държави срещу издигащата се Персия. Пер-{ сийският цар Кир II завладял неочаквано Лидия през 546 г. пр. ■ н.е. През 339 г. пр. н.е. Кир II завладял и нововавилонското царство, след което цялата територия на Месопотамия влязла в състава на разрастващата се персийска държава.
7. КУЛТУРА
Релиеия. За няколко хиляди години в Месопотамия не се установила единна религия. Религиозният живот се отличавал с разпространяването и практикуването на различни религиозни системи. Те са имали по места твърде много общи, но и различни особености. Както при всички други древни религии, и в Месопотамия най-ранните вярвания водели началото си от първобитния фетишизъм и обожествяването на природата. Между
религиозните системи и религиозните вярвания на народите от Шумер и Акад имало твърде съществени различия.
Шумерска религия. Шумерската религиозна система била в основата си политеистична. Основните божества олицетворявали главните сили на природата. Древните шумери почитали два вида божества - космически (или универсални) и местни, като много често по места и в различно време функциите на едните и на другите се преплитали
Светьт представлявал според основната идея на шумерската религиозна концепция един ред, установен от ансамбъл от закони, наложени от боговете, Космогонията на шумерите приемала божието слово като творческо начало на света. Боговете говорели и божията дума ставала реален факт и се материализирала при установяването на битието на света.
За да осигурят изградения свят и наложения от тях ред, боговете установили закони и едни от тях ръководели различните космически сили, а други - земния организъм, т.е. градове, държави, животът на хората и т.н. Основното предназначение на хората на земята било да осъществяват волята на боговете. Най-високите функции в шумерския пантеон се осъществявали от божества, които ръководели най-значителните космически сили. Начело на йерархията в пантеон а като най-велик от всички богове бил Ану. Той олицетворявал силите на небето и господствал над всичко видимо. Бог на пространството между небето и земята бил Енлил. Той бил господар на атмосферата и на атмосферните явления като вятър, буря, дъжд и др. Земята била владение на бог Енки. Тези трима богове били най-големи-те в космическото пространство и образували т. нар. космическа триада (тройка).
Освен космическа, в шумерския пантеон имало и друга триада от богове, съставена от астрални (звездни) богове, чиято светлика управлявала движението на земния живот. Това били богът на луната Нана и неговите деца - богът на слънцето Уту и богинята Инана, която се свързвала със звездата (т.е. планетата) Венера.
Сведенията от най-ранните епохи показват, че религиозните вярвания и представите на шумерите за боговете били