1актропоморфни. Запазени са твърде слаби следи, най-вече в изкуството, от зооморфни представи, които очевидно са изчезнали твърде рано. Шумерските богове се разглеждали като човекоподобни същества. Те имали пол, семейства, обличали се, хранели се по подобие на хората на земята. Освен това боговете се влюбвали помежду си, обичали се или се мразели и враждували. Тази представа породила по-късно в обратен вариант религиозната идея, че боговете ( съответно бог при монотеиз-тичните религии) сътворили хората по свой образ и подобие.
От времето на културно-политическия разцвет на Шумер при държавата на III династия на град Ур е известна шумерската теология, която дава представа за организацията и йерархията на боговете в шумерския пантеон. Според тази теологична доктрина, която отразява космогоничните и теогоничните представи на шумерите, Ану бил първият бог, самосъздал се в косми-i ческото пространство и създател на следващите поколения богове, Бог Енлил и богиня Нинлил били родители на бога на луната Нана. Бог Нана и богиня Нингал били родители на бога на слънцето Уту и на богинята Имана и т. н.
Сред останалите шумерски божества по-голямо разпространение и известност имали Адала, свързван с митовете, за смъртността на човека; Нингирсу, бог на шумерския град Лагаш;
1 Нинмах, известна в текстовете и като Нинхурсаг, почитана като богиня-майка; богиня Ки, участвала в създаването на света и генеалогията на боговете; бог Нинурта, почитан като бог на ура-I ганните ветрове, на войната, на лова; бог Думуци (Тамуз) като пастир на небесните стада и др.
Освен в богове, древните шумери вярвали и в други пер-1 сонажи със свръхестествени сили, като духове, демони и др. Някои от тях били добри и покровителствали човешките дела, но повечето били зли сили. Те действали нощно време и създавали на хората различни неприятности
Религиозният живот в Шумер се изразявал в организацията и осъществяването на комплексен култ към боговете. Той представлявал по същество сбор от множество култове към
t отделните божества. Религиозният живот се ръководел от мно-гобройна жреческа прослойка, сред която имало установена
175
строга йерархия. Ролята на жречеството в цялостния живот в Шумер и в Месопотамия била много голяма.
Акадска религия. Културно-историческите връзки между шумери и семити били силно изразени и е областта на семитските вярвания и в религиозния живот. В пантеона на семитските народи в Акад в Старовавилонското царство и другаде намерила място шумерската космическа триада. Шумерските имена на боговете били заменени със семитски - Енлил бил заменен с Бел, а Енки се срещал обикновено под името На. В семитския пантеон влязла и астралната триада, като в нея всички богове били вече семитски - луната Син, слънцето Шамаш и Венера като Ищар, Богинята Ищар променила до голяма степен функциите си според семитския вариант на астралната триада, като от божество на плодородието придобила много повече и по-големи функции
Друго семитизирано шумерско божество бил бог Адад, известен в Шумер с името Ишкур, Той се приемал като бог на дъжда, на разливите на реките, на водата и на водните сили, които дават плодородие и поддържат живота. Голяма известност имал и бог Амуру, който се смятал, че е божество на западните страни, от които произхождали семитите. Разпространение получил и култът към шумерския бог Нинурта. Като бог на войната той се почитал повече в Асирия, където се среща теофорно в тронните имена на асирийските царе (например Тукулти-Нинурта)
При семитите от Акад бил разпространен и шумерският бог Нингирсу. Неговите атрибути били смесвани често с тези на бог Нинурта и двете божества не винаги се различавали в определени периоди и обстоятелства. Почитан бил и бог Тамуз Сред останалите божества по-голямо разпространение имали култовете към Нергал, който също имал шумерски корени и се свързвал с подземния свят, Набу, син на бог Мардук, и др.
С идването си в Месопотамия семитите от различните етнически групи носели в съзнанието си представите за техни, чисто семитски божества. Някои от тях били забравени постепенно, докато други останали трайно в новия пантеон. Много голямо значение във Вавилон придобил местният семитски бог Мардук, който първоначална имал функции само на бог-покро-
вител на Вавилон и на неговите ранни владетели. По време на управлението на Първа вавилонска династия Мардук започнал да се разглежда като син на Бел и култът към него станал държавен. Постепенно Мардук придобил значение на върховен бог в Пантеона на Вавилон, бог-създател и т.н.