Река Нил се образува от два основни ръкава. Бели Нил извира от района на екваториална Африка и носи на север големи количества растителна тиня. Сини Нил извира от Абисински-те планини и неговите води съдържат различни минерали, Двете реки Бели и Сини Нил се събират в една около сегашната столица не Судан Хартум, Сезонното топене на снеговете по Абисинските планини и дъждовете е тропическите области обуславят ежегодното рязко увеличаване на водите на Нил и разливането им по широки територии извън коритото на реката.
Началото на прииждането на тези води и разливът започвало около средата на месец юли. Разливът достигал най-големи размери през август-септември. Смята се, че за онова време нивото на водата се повишавало с около 14 м за южните територии и с около 10 м за северната част около Делтата на реката. Към средата на октомври започвал отливът. Около средата на ноември нивото на водата се възстановявало в нормалните граници на коритото на реката. За това време заледите с вода земи били обилно напоени и наторени с растителна И минерална тиня, което правело почвата изключително плодородна.
Климатът на Египет бил твърде съществен фактор за живота и развитието на страната. Още от древността е известно Определението, че заедно о Нил слънцето царувало в Египет. Египет бил единствената древноизточна страна, чиито територии достигали на юг до зоната на северния тропик, което се отразявало на цялостната климатична обстановка. Климатът на юг а т. нар. Горен Египет представлявал непрекъснато пято със силна дневна суха топлина и по-хладни нощи. Климатът в Делтата бил по-различен. Под влиянието на Средиземно море той бил по-влажен, мек и по-прохладен. Дъждовете в Египет били твърде редки, което принудило населението рано да започне да използва напояването от реката чрез канали и различни напоителни съоръжения.
Географските условия били съществен фактор при историческите условия от онова време и за пътищата и възможностите за движение и съобщения. Долината на река Нил е обградена с няколко пустини - на североизток Синайската, на изток Арабската и на запад Сахара, наричана често най-вече е северната си част и Либийска. Делтата на река Нил е отделена от Азия с провлак, дълъг около 120 км. На юг от него по Червено море покрай залива Акаба се формирал естествен път през Синайския полуостров към Мъртво море и от там към Палестина и Сирия.
На Синайския полуостров били открити и разработени медни рудници. На север от столицата Тива, където Арабската пустиня била най-тясна (около 100 км), се формирал естествен път към Червено море, Арабския полуостров и Месопотамия. Той преминавал от Коптос по коритото на пресъхналата много по-рано река Вади Хамамат до Косеир. Естествени пътища имало и на север към Средиземно море, на юг по реката към Нубия на териториите на съвременните държави Абисиния и Судан, имало пътища и из пустините и др.
Картината на природните условия на древния Египет се допълвала естествено и от наличието на няколко големи оазиса, които имали съществено значение за развитието на живота по територии, отдалечени от земите, разположени непосредствено край долината на Нил. Територията на древния Египет била характерна с наличието на богата флора и фауна, типични за африканската действителност по тези географски ширини. Важно значение имало наличието на някои минерали, строителен камък, скъпоценни камъни (главно на юг към Нубия), глина и др., които древните египтяни използвали умело, макар и с цената на огромен труд.
Проблемът за населението на древен Египет е сложен и не може да се смята за окончателно изяснен в научно отношение. Обикновено се приема, че древните египтяни, както и много други древноизточни народи, се образували от смесването на редица различни древни етноси и племена. Тези процеси протех-литвьрде ранои корените им се отнасят далеч назад в различните праисторически епохи,
Главните етноси, които били в основата на древния египетски народ, се приемат 38 автохтонни за Северна и Източна Африка. Чрез антропологически методи е доказана близостта с племената от тропическата част на Източна Африка. Доказана е близостта и с етносите от други райони на Северна Африка. Теоретически в литературата се приема и наличието на остатъци отт.нар. медитерански (средиземноморски) етнически енклави. За по-късните епохи са налице и семитски примеси и др.