Най-много поетични произведения били посветени на централната фигура в шумерския епос - героят Гилгамеш, През ранните епохи получили разпространение и някои други жанрове като елегии и др. Широко разпространен жанр били и химните в ! чест на отделни божества и други подобни съчинения, които били едновременно както литературни, така и религиозни по характер. Срещат се диалози, нравствено-етични поучения и много друга I текстове с различен характер и предназначение
Шумерските митологични произведения били оформени
(по строга система обикновено в поетични форми като поеми или по друг начин. Те били кратки по обем и се предполага, че се пеели по време на религиозни процесии, церемонии и различни други тържества. Съществуват научни мнения, че литературната традиция в Шумер довела до развитието на две тенденции на утвърждаване на митологичен и на героичен епос според сюжетите и темите, които били поставени на внимание.
Приемници на шумерската литература били акадите и другите семитски народи. Те не възприели механично шумерското ■ наследство, а творчески го смесили с оригиналната устна семитска традиция. Много от шумерските произведения били преработени от семитите и получили нова композиционна структура. Изменили се и сюжетите поради промяна на историческата действителност. Най-съществените промени били осъществени
179
1~------
В най-голяма степен през старовавилонския период бил преработен митът за сътворението на света. Главна роля 8 него вместо шумерския бог Бнлил имал вече богът-покровител на Вавилон Мардук. Според старовавилонската версия Мардук станал върховен бог, като победил чудовището Тиамат, след което създал небето, земята, животните, хората и др.
През старовавилонския период била създадена и поемата за слизането на богинята Ищар в подземния свят по мотиви на шумерската митологична поема за богинята Инана, като основната идея била силно променена. Новата редакция на поемата отразявала вече по същество тържеството на патриархалното семейство при семитите.
Значително бил изменен и митът за древния шумерски герой Гилгамеш. От различните многобройни шумерски митически песни, предания, легенди и др. била сътворена цялостна поема. На преден план в нея били поставени проблемите за смисъла на живота и предназначението на хората.
През Ill-И хил. пр. н.е. били сътворени множество басни, пословици и сентенции, които се отнасяли до различни въпроси на морала по онова време. Много богата и разнообразна била лириката, която се отличавала с постоянство на образите и сравненията. Изключително разпространена била и религиозната литература, от която са запазени твърде много произведения. Сред тях преобладават химни, молитви и различни други текстове
Литературното творчество на народите от Шумер и Акад оказало огромно влияние на много други народи. Някои сюжети и мотиви преминали в литературата на древногръцкия свят-така например в митологичните подвизи на Херакъл (Херкулес) има твърде много близки мотиви от епоса за Гилгамеш. Близки идеи се срещат и в други древногръцки митове, легенди и различни други произведения - например митовете за Прометей, Деметра и Персефона и др. Литературното наследство на Месопотамия намерило разпространение в една или друга степен в Рим и при народите от Европа и другаде.
Строителство и изобразителни изкуства. Писмени и други източници свидетелстват за интензивно и широко строителство на народите от Месопотамия през различните епохи.
Постепенно били изградени много градове с различни постройки като дворци, храмове, жилища и други съобразно възприетите по онова време принципи за строителство и благоустройство. Почти навсякъде имало и силни укрепителни съоръжения. За много от тях се съди само по описания и по оскъдните данни от археологическите разкопки. Така например древногръцкият историк Херодот описва сравнително добре Вавилон от времето едва на V в. пр. н.е.
Огромният културно-исторически принос на древните месопотамски народи в областта на строителството е свързан с откриването на тухлата като основен строителен елемент. Типично строително съоръжение през ранните епохи била стъпаловидната храмова купа (т. нар. зиккурат). Липсата на камък, за разлика от Египет, и на дърво научила шумерите и акадите да строят с тухли големи дворци, храмове, крепости стени, жилища и различни други постройки. Строителните умения и достижения в тази насока намерили отражение и в преданието за т, нар. Вавилонска кула, като един от най-големиге строежи в историята на древния Изток.