В научната литература са представяни различни опити и модели за изясняване на етническата картина на древноегипет-ското население. Среща се теория за "арийско-азиатски произход", която обикновено се смята за ненапълно доказана и не се приема от специалистите. Според друга теория населението в Южен (Горен) Египет било от "африкански тип”, в останалите райони било смес dt тази група и семити, дошли по различни пътища от Арабия и страната Пунт (по югозападното крайбрежие на Червено море) или от Азия по крайбрежието на Средиземно море и Делтата.
За района на Делтата се приема наличието на по-друго население, определяно с множество различни термини. Населението и езикът в древния Египет се определят много често в научната литература според отделни изследователи като принадлежащи към т. нар. хамитска група, а според други автори имали семито-хамитски характер.
Извори. Историческата наука разполага с много и различни по характер източници за историята на древния Египет. Прието е те да се делят на три основни категории: 1) древноеги-петски писмени текстове, 2) археологически паметници и 3) писмени сведения на антични автори от гръко-римско време.
Основно значение за проучването на всички въпроси, свързани с древния Египет, имат сведенията, които се съдържат в оригиналните писмени египетски документи. Тези източници са многообразни по характер и се отнасят за различни епохи и проблеми. Както и при другите древни страни, голяма част от сътвореното по онова време не се е запазило по различни причини. До наши дни е достигнала сравнително малка част от създадените писмени текстове и документи. Сведенията, с които науката разполага, осветляват неравномерно и недостатъчно както отделни важни за науката проблеми, така и състоянието през различните епохи. Най-значителната част от запазените до днес писмени източници са открити при археологически проучвания, извършвани с различна интензивност от втората половина на XIX в. до настоящия момент.
От времето на древния Египет не е намерен нито един писмен текст, който да представлява обзор на историята на страната от типа на тези. които са създали древногръцките и римските историци. Няма и основания да се смята, че е имало опити в тази насока, които не са запазени. Първият преглед на историята на Египет е сътворен едва през т. нар. елинистическа епоха, и то на старогръцки език от жреца Манетон за нуждите на политиката на династията на Птолемеите. Разказът на Манетон обхващал историята на Египет от най-древните епохи до времето на Птолемеите. От него са запазени само отделни откъси.
Най-ранни от писмените паметници са надписите отт. нар. архаична епоха. Те са записани върху относително трайни материали, които се запазват във времето, ако не са разрушени механично - аспидни плочи, керамика, слонова кост, по стените на гробниците и др. Надписите от архаичната епоха отразяват обикновено военните победи на ранните фараони, а по-късно и на техни военачалници. Сред тези текстове като типов пример най-често се приема победният надпис на фараона Нармер (или Менес) от I династия. Този надпис е запазен върху голяма аспид-на плоча заедно с изображения на военните действия.
По-голямата част от надписите от архаичната епоха съдържат малко исторически сведения. Някои от тях представля ват интерес, тъй като съдържат титли на различни административни и военни лица и отразяват развитието на управленческата администрация. В надписите от по-късните епохи има по-подробни сведения - военни действия, изброяване на завоювани градове, страни, народи и др.
Много голямо значение сред запазените текстове имат (Летописите на някои от фараоните. Най-древният летопис е известен от т. нар. Палермски камък. В този летопис, който се отнася й>м епохата на Старото царство, са изброени имената на фараоните до V династия с кратки бележки за събитията от тяхното Царуване и др. От епохата на Новото царство са запазени Летописи на фараоните Тутмос ill (XVIII династия) и Рамзес II (XIX династия). Летописът на Тутмос III е известен от стените на храна на бог Амон в столицата Тива. В него са изброени военните Йвйствия и победите на фараона по години с кратки характеристики.
От подобно естество са и откъсите от летописа на фараоне Рамзес II, запазени по стените на храмовете на бог Амон в Лбу-Симбел и другаде. Друг подобен документ е царският папи-jjjye от Торино, където се срещат имената на фараоните до XVIII ^наетия. Този папирус е силно фрагментиран и на много места текстът е повреден и не се чете.