Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война
Предговор
Когато Дезмънд Флауър, президентът на издателство „Касъл“, ме помоли да напиша предговора към книгата на съпруга ми „История на Втората световна война“, много скоро си дадох сметка, че за да благодаря на всички, които помогнали в подготовката по написването й, трябва да отдам заслуженопризнание на стотици хора, от фелдмаршали до редници, професори, студенти и приятели, с които Базил е поддържал връзки през активната си изследователска дейност, В предговора на неговите „Мемоари“ той пише, че „в най-добрия случай мемоарите са архиви на приятелствата, а в това отношение аз съм бил много облагодетелстван“. Тази „История“ също е била облагодетелствана от подобни приятелства.
От малък Базил е бил пристрастен към игрите и тактиката на игрите и като ученик е събирал всякакви сведения и вестникарски изрезки за тях, например за първите дни на авиацията, когато летците са били негови кумири. Той запази този навик през целия си живот за всичките си непрекъснато разширявяващи се интереси. Поради това след смъртта си остави стотици хиляди изрезки, писма, бележки, памфлета и други подобни по теми, които варират от воденето на бронетанковата война до модите в облеклото. По-късно под формата на дневник, или както той го наричаше „Разговорни записки“, записваше разговорите, които бе водил по теми, представляващи за него особен интерес, и то възможно най-скоро след това. Първата му книга, издадена след войната — „Другата страна на хълма“ (The Other Side of the Hill), съдържаше разговорите му с германски генерали, държани като военнопленници в Англия. Много от тях бяха чели книгите му отпреди войната и с готовност обсъждаха с него военните кампании, които бяха водили. През декември 1963 г., връщайки се назад към онова време, той пише: „Бележка за това, защо и как написах тази книга“, в която обясняваващо тези записки са толкова ценни за него: „Когато през 20-те и 30-те години изучавах събитията, отнасящи се до Първата световна война, разбрах каква голяма част от историята остава неизяснена напълно, тъй като не е имало безпристрастен и подготвен по история изследовател, който да потвърди и да запише онова, което военачалниците действително са мислели навремето, за да служи като коректив на по-късните им спомени. Започна да става очевидно, че с течение на времето често спомените на участниците в драматичните събития допълнително се оцветяват и изопачават, а с годините тази тенденция се засилва. Още повече че официалните документи често пъти не отразяват техните истински разбирания и цели, а понякога дори са съставени така, че да ги прикрият.
Затова, когато посещавах британски и съюзнически военачалници, си водех изчерпателни «исторически бележки» за разговорите с тях, като особено старателно си записвах изразените от тях мнения, които служеха за допълнена документалните архиви, а също и като коректив на мемоарите и разказите им, писани години по-късно.
В края на войната имах възможност да разпитвам германски командири, държани като военнопленници, и да водя с тях дълги разговори както за операциите, в които бяха участвали, така и по по-широк кръг въпроси.
Естествено, тези мои записки не биха могли да осветлят напълно достоверно това, което те са мислели преди някои конкретни събития и решения, но все пак са направени преди излизането на мемоарите, замъглени до известна степен от изминалите години, но техните разкази могат да бъдат съпоставени с разказите на други свидетели на същите събития, както и с документалните архиви“.
Читателите на тази „История“ ще видят от бележките под линия за тези разговори как те са устояли на изпитанието на изминалото време и на продължилите през годините повторни проверки от страна на Базил.
В началото на 1946 г. бригаден командир на кралския танков полк помоли Базил да напише история на полка и на неговите предшественици, като обхване двете световни войни и годините между тях. Това беше огромна задача, която отне много години, и книгата не можа да бъде публикувана от „Касъл“ до 1958 г. Обаче проучването, което трябваше да се направи за „Танковете“ (Tanks), му помогна много, когато Базил започна да пише тази „История“, защото той беше установил лични познанства с много от по-младите командири, които се бяха сражавали и от двете страни, като същевременно беше водил много продължителни разговори с такива стари и ценни приятели, като фелдмаршал Монтгомъри, фелдмаршал Александър, фелдмаршал Окинлек, а така също с неговите танкисти и с много германски генерали „от другата страна на хълма“.
След Войната за независимост през 1946 г. в Израел дойдоха израелски офицери от най-различни рангове да се консултират с Базил за сформирането на тяхната армия. Сред тях беше Игал Алон, с когото станахме близки приятели. Той написа на своята снимка, която се пази в библиотеката на парламента, думите, които сега много се цитират: „На капитана, който учи генерали“. През 1961 г. Базил беше поканен да посети Израел и да изнесе лекции пред въоръжените сили и в някои университети. Израелците многократно са изразявали признанието си за преподавателската дейност на Базил и той често казваше, донякъде със съжаление, че неговите „най-добри ученици“ са били те и германците, а не съотечествениците му.