От друга страна, тя незабавно наврежда на Запада. Главна вина за това носят тези, които са отговорни за политиката на протакане, заменена с избързване пред лицето на очевидно експлозивна обстановка.
Като се спира на влизането на Великобритания във войната, след като описва как тя позволява на Германия да се превъоръжи и след това да погълне Австрия и Чехословакия, отклонявайки същевременно предложенията на Русия, Чърчил казва: „…когато всички тези преимущества са пропилени, Великобритания тръгва, водейки Франция за ръка, към гаранция за целостта на Полша — на тази същата Полша, която с апетит на хиена само преди шест месеца се бе включила в разграбването и разрушаването на чехословашката държава. Битката трябваше да се води през 1938 г., когато германската армия можеше да събере едва половин дузина обучени дивизии за Западния фронт, когато Франция с почти шейсет-седемдесет дивизии можеше със сигурност да премине Рейн или да влезе в Рурска област. Но тогава това се смяташе за неразумно, прибързано действие, под нивото на модерната интелектуална мисъл и морал. Независимо от това в края на краищата двете западни демокрации обявиха, че са готови да рискуват живота си за териториалната цялост на Полша. Историята, която главно регистрира престъпленията, безумствата и страданията на човечеството, може да бъде претърсена надлъж и нашир, за да се открие аналог на тази внезапна и пълна промяна на водената пет-шест години политика на добродушни отстъпки в името на омиротворяването и на трансформирането й почти за часове в готовност да се приеме една очевидно скорошна война при много по-лоши условия и в много по-голям мащаб…
Това беше решение, което бе взето във възможно най-лошия момент и при най-неблагоприятните условия и което със сигурност щеше да доведе до унищожаването на десетки милиони хора“5.
Това е една изключително сурова, но закъсняла присъда над грешката на Чембърлейн, тъй като самият Чърчил в онзи момент подкрепя настоятелното предложение на Чембърлейн за британски гаранции за Полша. Съвсем очевидно е, че през 1939 г. той, както повечето британски лидери, е действал емоционално, а не е преценявал нещата трезво — нещо, характерно някога за британските държавници.
Втора глава
Съотношение на силите в началото на войната
На 1 септември 1939 г., петък, германските армии нахлуват в Полша. В неделя, 3 септември, британското правителство обявява война на Германия, изпълнявайки дадената по-рано гаранция за Полша. Шест часа по-късно френското правителство, малко по-колебливо, последва англичаните.
Седемдесетгодишният министър-председател Чембърлейн завършва съдбоносното си съобщение пред британския парламент с думите: „Надявам се да доживея деня, когато хитлеризмът ще бъде унищожен и свободна Европа възстановена“. Полша е превзета за по-малко от месец. За девет месеца войната обхваща по-голямата част от Западна Европа, а въпреки че в края на краищата Хитлер е победен, свободна Европа не е възстановена.
Приветствайки обявяването на войната, Артър Грийнууд изразява облекчение от името на Лейбъристката партия, че „непоносимата агония на напрегнатото очакване, от която страдахме всички, приключи. Сега знаем най-лошото“. От последвалите аплодисменти става ясно, че той изразява общото настроение на Камарата на общините. Грийнууд завършва с думите: „Дано войната да бъде бърза и кратка и дано мирът, който ще последва, да се изправи гордо завинаги върху руините на едно зловещо име“.
Никоя що-годе обективна преценка на съответните сили и ресурси не дава каквото и да било основание да се вярва, че войната може да бъде „бърза и кратка“, или да се хранят надежди, че Франция и Великобритания сами биха могли да победят Германия, колкото и дълго да продължи тя. Твърдението, че „сега ние знаем най-лошото“, е дори още по-глупаво.
Илюзорни са представите и за силите на Полша. Лорд Халифакс, който като външен министър би трябвало да е добре информиран, вярва, че Полша има по-голяма стойност във военно отношение, отколкото Русия, и предпочита да я осигури като съюзник. Той уведомява за това американския посланик на 24 март, няколко дни преди внезапното решение да бъде предложена британска гаранция за Полша. През юли генералният инспектор на въоръжените сили генерал Айрънсайд посещава полската армия и при завръщането му „докладите му… бяха много благоприятни“6 според думите на Чърчил.