Когато пристигат там след 12-часово забавяне, Ромел установява, че 15-а танкова дивизия още не е пристигнала при границата, а дивизия „Ариете“ е спряла още в началния етап на своето настъпление, срещайки на пътя си 1-ва южноафриканска бригада. Транспортните колони, които трябва да докаратгориво, също не са успели да пристигнат. Тези забавяния не само пречат, но и ограничават разгръщането на контраатаката на Ромел. Той не може да осъ-ществи плана си да изпрати бойна група на изток към Хабата, главния желе-зопътен възел за снабдяване на британците, за да блокира както спусканетоим по склона, така и главния път към Египет. Той се отказва и от идеята си да изпрати друга бойна група на юг към оазиса Джарабуб по пътя, минаващ покрай форт Мадалена, където се намира щабът на 8-а армия. Тази стъпка би увеличила още повече настъпилото объркване и паника там. Дори в граничната зона денят минава, без да бъдат извършени повече полезни действия, като се изключи една неуспешна и скъпо струваща атака срещу Сиди Омар от вече отслабения танков полк на 21-ва танкова дивизия. Когато по-мощната 15-а танкова дивизия се появява със закъснение на сцената, с настъплението си на север откъм по-близката страна с границата тя постига само унищожаването на един полеви ремонтен парк, където се намират 16 британски танка. Този твърде незадоволителен развой на толкова голямата заплаха, очертала се предишния ден, позволява на британците да си поемат дъх и да се прегрупират. Освен това на третия ден, 26-и ноември, Кънингъм е заменен като командващ 8-а армия от Нейл Ричи — заместник-началник на Генералния щаб на Окинлек. Той спешно е поставен на този пост, за да вземе мерки битката да продължи без повече рискове. Британците имат голям късмет, че при настъплението си противникът пропуска два големи продоволствени склада южно от Триг ел Абд, които са от голямо значение за продължаването на битката и възобновяването на настъплението. Придвижването на танковите дивизии на югоизток от Сиди Резег преминава северно от складовете, но ако италианците бяха продължили настъплението си, те биха стигнали по-близо до тях.
Въпреки че пробивът на Ромел губи първоначалния устрем, на 26 ноември сутринта положението на британците продължава да е много несигурно. 30-и корпус е понесъл толкова тежки загуби, че през деня бездейства, за да предотврати противниковата заплаха срещу ариергардните части на 13-и кор-пус, които, освен че са отдалечени на твърде големи разстояния помежду си, са изолирани поради прекъсване на радиовръзката.
Германците също имат проблеми с вътрешните си комуникации поради загуба на радиовръзката и за тях последиците от това са по-тежки. Настъплението им зависи от бързината и координацията, с която заплашват британския тил, а най-доброто нещо, което британските войски могат да направят там, е да стоят твърдо на позициите си при границата, докато предните части на 13-и корпус продължават да настъпват на запад, за да се свържат със силите в Тобрук и така да заплашат тила на Ромел. Тази опасност е повод за поредица сигнали от щаба на танковата група, намиращ се в Ел Адем, който настоява за връщане на танковите дивизии, за да отслабят натиска на противника. Тези обезпокоителни сигнали от ариергарда, съчетани с прекъсванията на радиовръзката и недостига на гориво в предната зона, пречат на контраатаката на Ромел. Сутринта на 26 ноември той нарежда на Крувел бързо да прочисти фронта при Солум с едновременна атака на 15-а танкова дивизия, от една страна, и на 21-ва, от друга. Но с голяма изненада установява, че 15-а дивизия се е върнала към Бардия рано сутринта, за да попълни запаситте си от гориво и муниции, а точно когато тя се връща на бойното поле, 21-ва се е оттеглила от Халфая, тълкувайки погрешно една заповед, и също се връща, за да попълни запасите си при Бардия. Така в този ден не са предприети никакви действия и вечерта Ромел е принуден въпреки желанието си да позволи на 21-ва танкова дивизия да продължи обратния си път до Тобрук. На следващия ден той заповядва 15-а танкова дивизия да я последва след една атака рано сутринта, в която тя успява да превземе щаба и спомагателните елементи, намиращи се в най-дълбокия тил на новозеландската бригада. Това е последното плахо усилие на германското контранастъпление, започнало толкова обещаващо.