Когато стратегическото контранастъпление на Ромел не постига целта си, първият въпрос, който се задава, е дали той може да се възстанови от този неуспех, а вторият — дали отново би могъл да има надмощие. Изненадващото е, че въпреки отслабналите си сили той успява да отговори положително и на двата въпроса, обаче не е в състояние да извлече полза от възстановените сипозиции и в крайна сметка е принуден да отстъпва поради засилващия се ефект на изтощението. Това показва, че той е бил прав да се опита да извърши дълбо-ко и на пръв поглед прекалено дръзко стратегическо контранастъпление на 24 ноември като единствена стъпка, предлагаща му добра възможност да наклони решително везните в своя полза.
Когато корпус „Африка“ тръгва обратно на запад с останалите си 60 танка (от които една трета са леки), възможностите му да си възвърне позициите при Тобрук изглеждат твърде мъгляви, а собственото му положение — много несигурно. През нощта на 26 ноември настъпващата на запад новозеландска дивизия, подкрепяна от близо 90 танка „Матилда“ и „Валънтайн“, пробива обкръжението на Ромел и се свързва с британските сили в Тобрук, които раз-полагат с над 70 танка (между които 20 леки). Междувременно пристигналите от базата свежи подкрепления увеличават броя на танковете на 7-а танкова дивизия на близо 130, така че сега британците имат превъзходство в съотно-шеиие 5 : 1 по брой на танковете (7 : 1 при въоръжените с оръдия танкове). Ако цялата тази сила е била използвана за масиран удар, перспективите на корпус „Африка“ да оцелее са щели значително да отслабнат и дори 7-а танкова дивизия би могла сама да го разгроми.
В първия етап на отстъплението си корпус „Африка“ е изложен на опасност и поради това, че 21-ва танкова дивизия е забавена от блокираща пътя и позиция и не може да окаже помощ на 15-а танкова дивизия, когато тя е пресрещната от танкова дивизия, която има три пъти повече танкове от нея. Пътят й е препречен от една бригада (22-ра), а друга (4-та) атакува придвижващата се колона във фланг и предизвиква хаос в транспорта. Въпреки че след няколко критични часа германците успяват да отблъснат нападателите, придвижването им на запад по пътя от Капуцо е спряно. С настъпването на вечерта британските танкове се оттеглят на юг в пустинята, за да заемат отбранителни позиции за през нощта, което е обичайната им практика. Това позволява на германците да продължат да се придвижват на запад под прикритието на мра-ка. На другия ден британските танкови бригади подновяват атаката, но са задържани на разстояние от преградния огън на германските противотанкови оръдия. Когато настъпва нощта, германците пак продължават необезпокоявани пътя си.
Така на сутринта на 29 ноември корпус „Африка“ се свързва с останалите войски на Ромел и поема от натиска, на който са подложени. На следващия ден Ромел насочва вниманието си срещу изолираната 6-а новозеландска бригада, заела позиции на хребета Сиди Резег, като използва дивизия „Ариете“ да прикрива фланга и атаката на войските му от намесата на британските танкове, които се намират на юг. Неговите танкове, които са заобиколили най-далечния край на британските позиции, ги атакуват от запад, докато пехотата му напада от юг. До вечерта 6-а новозеландска бригада е прогонена от позициите и на хребета, обаче част от нея успява да се съедини с главните сили на дивизията, намиращи се долу в долината близо до Белхамед. Въпреки че са попълнени с нови подкрепления от танкове и са включени към 4-та танкова бригада, силите на британската танкова част не правят сериозни усилия да пробият германските позиции и да се притекат на помощ. Командирите са били подмамвани толкова често в капани и толкова много са си патили от умелото противниково комбиниране на танкове с противотанкови оръдия, че сега са изключително предпазливи.
Рано сутринта на 1 декември силите на Ромел затварят кръга около ново-зеландците при Белхамед, прекъсвайки коридора между тях и гарнизона в Тобрук. В 4,30 сутринта на 4-та танкова бригада е наредено да се отправи още на разсъмване „с най-голяма бързина“ на север и „на всяка цена“ да пресрещне противниковите танкове. Тя тръгва около 7 часа сутринта, стига до летището в 9 часа, след като се спуска по склона, и се свързва с новозеландците. След това е планирана контраатака срещу противниковите танкове, за които се смята че са около 40. Междувременно част от позициите на новозеландците са превзети и е издадена заповед за общо отстъпление. Това, което е останало от новозеландските дивизии, отстъпва на изток към Заафран (а след това през нощта към границата), докато 4-та танкова бригада се изтегля на 40 км на юг до Бир Беранеб.