Изходът от тази трета фаза на битката е изключително постижение за гер-манските войски, които са изправени срещу противник, който в началото на сражението има числено превъзходство в танкове в съотношение 7 : 1, а при прекратяване на боя продължава да е 4 : 1. Окинлек отново пристига със самолет в щаба на 8-а армия. Правилно преценява по-ограничените сили на Ромел и решава да продължи битката, тъй като има нови подкрепления и танкове в резерв, които би могъл да използва. На границата 4-та индийска дивизия е заменена с 2-ра южноафриканска и е изпратена на запад да се съедини със 7-а танкова дивизия, като извърши обходна маневра с цел да прекъсне пътя на Ромел за снабдяване и отстъпление. Като научава за за тази нова, сериозна заплаха, Ромел решава да се изтегли на запад и да съсредоточи останалите си танкове за удар, който да осуети обходната маневра на британците. Така през нощта на 4 декември корпус „Африка“ се измъква незабелязано на запад, като изоставя обсадата на Тобрук.
На сутринта челната бригада на 4-та индийска дивизия атакува италианските позиции при Бир ел Губи (на 40 км южно от Сиди Резег), но противниковият огън спира нападателите. Атаката е подновена на следващата сутрин, но отново е отблъсната. По време на тези операции британските танкове прикриват северния фланг на атакуващите от евентуална намеса на Ромел, но за нещастие следобед на 5 декември те се изтеглят, за да опитат нова система на обсада. В 5.30 часа следобед танковите сили на Ромел внезапно се появяватна сцената при Бир ел Губи и разгромяват част от незащитената индийска бригада. Останалите успяват да се спасят с настъпването на нощта.
След този неуспех командирът на 30-и корпус Нори решава да отложи пла-нираното настъпление по фланга при Акрома — отлагане, което възможността да бъде отрязан пътят на Ромел за отстъпление. На 4-та танкова бригада е наредено да открие и да унищожи противниковите танкове и да направи нов опит за настъпление. Но целта не е постигната и проучването на архивите съдържа малко доказателства за опити в това отношение, въпреки че с пристигането на ново подкрепление от 40 танка общият им брой в бригадата става 136 — почти три пъти повече от танковете, с които разполага корпус „Аф-рика“. Бригадата прекарва следващите два дни на позиция близо до Бир ел Губи, като извършва кратки набези, напразно надявайки се да накара противни-ка да застане под прекия обстрел на оръдията на 4-та индийска бригада.
На 7 декември Ромел решава да се изтегли на позиции при Ел Газал, след като му е съобщено, че няма вероятност да получи подкрепления преди края на годината. Същата нощ корпус „Африка“ започва да се оттегля от полесра-жението. Британците не схващат веднага какво става, и едва на 9 декември танковете им се отправят към Найтсбридж (Рицарския мост), както наричат пътното кръстовище южно от Акрома. Те са спрени от вражеския ариегард на 13 км от кръстовището и са загрижени повече за собствената си защита отколкото да хванат противника в капан. На 11 декември силите на Ромел успяват безпрепятствено да стигнат до Ел Газал, където като резервен фронт предварително е подготвена отбранителна позиция.
На 13 декември 13-и корпус на Годуин-Остин, който е натоварен с пре-следването, атакува германците при Ел Газал. Фронталната атака е спряна, но италианският мобилен корпус, който прикрива фланга на Ромел, бързо от-стъпва пред натиска и лявото крило на британските сили стига до Сиди Бре-гиск, на 25 км зад отбранителните позиции на германците при Ел Газал. След една контраатака обходната маневра е спряна.
На 14 декември, преди да поднови настъплението, Годуин-Остин изпраща 4-та танкова бригада да извърши по-широка обходна маневра по фланга до Халег Елеба — голямо кръстовище по средата между Ел Газал и Мечили. Маневрата, с която се цели да се излезе в тила на Ромел, започва в 2.30 следобед. След като изминава 30 км на юг, бригадата се разполага на лагер за през нощта. Тя тръгва отново в 7 часа сутринта, за да измине останалите 100 км, но е забавена от трудности по пътя и успява да стигне до Халег Елеба едва в 3 часа следобед — четири часа по-късно от предвиденото време и твърде късно за да помогне на главната атака, отклонявайки танковите резерви на Ромел, както е било планирано. Така тя не прави нищо и противникът не забелязва присъствието й до следващата сутрин. Главната атака на британците на 15 декември завършва с провал. Нападащите близо до крайбрежието части успяват да се вклинят в позициите близо до Ел Газал, но опитът им за обходна маневра е осуетен от танков контраудар по обед, който откъсва от останалите един преден отряд на атакуващите.