Неизгодното положение да се разчита на неопитни войници, особено в пустинята, скоро проличава в следващата битка. Тя започва през третата сед-мица на януари, когато Ромел, за когото англичаните предполагат, че вече е с изчерпани възможности, нанася нови неочаквани удари, резултатите от които са подобни на резултатите от първата му контраатака през 1941 г.
Шестнайсета глава
Надигане на вълната в Далечния изток
От 1931 г. нататък Япония непрекъснато разширява позициите си на Азиатският континент за сметка на Китай, който е отслабен от вътрешен конфликт, и в ущърб на американските и британските интереси в този регион. През тази година те нахлуват в Манджурия и я превръщат в свой сателит. През 1932 г. проникват в Китай и от 1937 г. нататък полагат непрекъснати усилия да установят контрол над тази огромна територия, но се оплитат в мрежата на партизанската война и след време търсят разрешение на проблема чрез нови експанзионистки стъпки на юг, имащи за цел да откъснат Китай от външните му източници на снабдяване.
След като Хитлер завладява Франция и страните от Бенилюкс през 1940 г., японците се възползват от безпомощността на Франция и чрез заплахи я принуждават да се съгласи с тяхната „превантивна окупация“ на Френски Индокитай.
В отговор на 24 юли 1941 г. президентът Рузвелт настоява японските войски да се изтеглят от Индокитай и на 26 юли издава заповеди за замразяване на всички японски авоари в Съединените щати и налагане на ембарго върху петролните доставки за Япония. В същото време Чърчил предприема подобни действия, а два дни по-късно намиращото се в изгнание в Лондон холандско правителство е принудено да го последва. Това означава, че, както сам Чърчил отбелязва, „Япония с един удар бе лишена от жизненоважните й петролни доставки“.
В дискусиите, започнали още през 1931 г., винаги се е признавало, че такъв парализиращ удар ще принуди японците да се бият, тъй като другата възмож-ност е да отстъпят и да се откажат от политиката си. Забележителното е, че Япония забавя удара си повече от четири месеца, докато се опитва да прего-варя за вдигане на петролното ембарго. Правителството на Съединените щати отказва да го направи, докато японците не се изтеглят не само от Индокитай, но и от Китай. Никое правителство, още по-малко японското, не би преглътнало такива унизителни условия и такава загуба на престиж. Така че от последнага седмица на юли нататък са налице всички основания във всеки момент да се очаква война в Тихия океан. При тези обстоятелства американците и британците имат късмет, че им е даден четиримесечен гратисен период, преди японците да нападнат. Но този малък интервал не е използван за подготовка на отбраната.
На 7 декември 1941 г. сутринта японски военноморски сили с 6 самолето-носача нанасят унищожителен удар от въздуха върху Пърл Харбър — амери-канската военноморска база на Хавайските острови. Нападението е извършено, преди официално да е обявена война, както и нападението на Порт Артур през 1904 г., което е първото японско нападение срещу Русия.
До началото на 1941 г. японският план, изготвен в случай на война срещу Съединените щати, предвижда използването на главния японски флот в юж-ната част на Тихия океан в съчетание с нападение на Филипинските острови, за да бъде спряно американско настъпление през океана в помощ на намиращия се там гарнизон. Американците очакват точно такава стъпка и очакванията им са подсилени от неотдавнашната японска окупация на Индокитай.
Междувременно адмирал Ямамото съставя нов план — внезапна атака срещу Пърл Харбър. Ударната сила извършва много голям обход през Курилските острови и необезпокоявана връхлита от север върху незащитените Хавайски острови, като предприема атака преди разсъмване с 360 самолета от позиции, намиращи се на близо 500 км от Пърл Харбър. Четири от 8-те американски линейни кораба са потопени, един е изхвърлен на брега, а другите са тежко повредени. За малко повече от час японците установяват контрол в Тихия океан.
С тази атака е разчистен пътят за безпрепятствено настъпление по море срещу американските, британските и холандските територии в Тихия океан. Докато главната японска ударна сила се носи с пълна пара към Хавайските острови, други военноморски части ескортират транспортните конвои в югозападната част на Тихия океан. Почти едновременно с въздушното нападение на Пърл Харбър започват десанти на Малайския полуостров и Филипините.