Десантите на Малайския полуостров са насочени срещу британската во-енноморска база в Сингапур, но не откъм морето, за каквото нападение е подготвена отбраната. Подходът съвсем не е директен. Извършен е десант при Кота Бару на североизточното крайбрежие на Малайския полуостров, за да бъдат превзети летищата и да се отвлече вниманието, а главните сили де-баркират в Сиамската теснина на полуострова на около 800 км северно от Сингапур. От тези отдалечени на североизток места японските сили нахлуват от западното крайбрежие на полуострова на юг, извършвайки успешни обходни маневри по фланговете, където британските войски се опитват да ги спрат.
Японците се възползват не само от изненадата от избора на такъв труден маршрут, но и от възможностите за незабелязано промъкване, които им дава гъстата растителност. След почти непрекъснатоотстъпление в подължение нашест седмици британските части са принудени в края на януари да се оттеглят от континентана остров Сингапур. През нощта на 8 февруари японците предприемат атака през широкияоколо километър проток, слизатна няколко места на брега и извършват нови пробиви на широкфронт. На 15 февруари защитниците се предават и с това губят ключа към югозападниярайон на Тихия океан.
При една по-малка операция японците извършват нападение срещу бри-танската база в Хонконг, което започва на 8 декември, и на Коледа принужда-ват колонията с нейния гарнизон да се предаде. Първият десант срещу главния филипински остров Лусон е извършен северно от Манила и е последван бързо от десант откъм гърба на столицата. При тази объркваща маневра и заплаха от обкръжение американските части изоставят по-голямата част от острова и преди края на декември се изтеглят на малкия полуостров Батаан.
Там те са изложени само на атаки, идващи от тесен участък, и успяват да се задържат до април, когато съпротивата им е сломена.
Много преди това и дори преди падането на Сингапур японската завоевателна вълна се разлива върху Малайския архипелаг. На 11 януари японците изършват дессант на Борнео и Целебес, последван от още по-мощен десант на 24 януари. След пет седмици, на 1 март, те нападат Ява — центъра на Холандска Източна Индия, след като островът е изолиран чрез атаки по фланговете. За по-малко от седмица цяла Ява пада в ръцете им като зрял плод.
Като че ли непосредствена заплаха заплашва Австралия, но изведнъж главните японски усилия са насочени в противоположна посока, на запад, за зав-ладяването на Бирма. Фронталното, разгърнато в широк фронт настъпление от Тайланд към Рангун е заобиколен път към главната им цел на Азиатския континент — парализирането на съпротивата на Китай. През пристанището на Рангун пристигат британско-американските доставки на оръжие и военна тех-ника за Китай през Бирма. Същевременно с тази стъпка предвидливо е планирано да завърши завладяването на западната врата към Тихия океан и тя изгражда здрава бариера върху главните пътища за евентуална британско-американска офанзива по суша. На 8 март пада Рангун, а след още два месеца британските войски са прогонени от Бирма през планините обратно в Индия.
Така японците си осигуряват една толкова естествено защитима прикриваща позиция, че всеки опит тя да бъде отново превзета би се сблъскал със сериозни трудности.
Минава доста време, докато съюзниците съберат достатъчно сили, за да се опитат да си върнат завоюваните от Япония територии, започвайки от югоиз-точния край. Те се възползват от преимуществата на Австралия като просторна база, разположена близо до веригата от предни японски постове.
Япония е единствената развита индустриална страна извън Европа и Северна Америка благодарение на бързата модернизация, започнала през епохата мейджи през 1868 г. Но в същността си японското общество си остава „феодално“, където на почит е воинът, а не индустриалецът или търговецът. На императора се гледа като на божество и управляващата класа е всесилна. Освен това влиянието на военните е огромно. Пламенни патриоти и често пъти враждебно настроени срещу чужденците, те се надяват да установят до-миниращо положение на своята страна над цяла Източна Азия и особено над Китай. След 1930 г. чрез заплахи и убийства военните поемат контрола на японската политика.
Японската позиция по политически и стратегически проблеми е повлияна много от факта, че страната не е търпяла поражение от началото на модерни-зацията. Вярата на народа й в японската непобедимост се укрепва след войната с Русия през 1904–1905 г., когато по суша и по море японските войски демонстрират превъзходство и показват, че господството на европейците над останалите народи по света може да бъде оспорено.