През 1939 г. германската армия не е готова за война — война, която нейните командири не очакват, разчитайки на уверенията на Хитлер. Те се съгласяват с искането му за бързо увеличаване на армията без особено желание, защото предпочитат постепенния процес на изграждане чрез обучени кадри, но Хитлер непрекъснато им повтаря, че ще има достатъчно време за такава подготовка, тъй като не възнамерява да рискува да започне голяма война по-рано от 1944 г. Сравнено с мащабите, с които се увеличава армията, снаряжението й е крайно недостатъчно.
Въпреки това след войната преобладава мнението, че зашеметяващите победи на Германия в началото на войната са се дължали на нейното внушително превъзходство във въоръжение и численост.
Втората илюзия битува още повече. Дори в мемоарите си за войната Чърчил твърди, че през 1940 г. германците са имали най-малко 1000 „тежки танка“. Истината е, че изобщо не са имали тежки танкове. При започването на войната са разполагали само с шепа средни танкове с тегло не повече от 20 тона. Повечето от използваните в Полша танкове са били леки и с тънка броня.
При една равносметка може да се види, че заедно поляците и французите са разполагали със 130 дивизии срещу общо 98 германски, от които 36 са били необучени и неорганизирани. По брой на обучени войници равносметката в още по-голяма степен не е в полза на германците. Това, което може да се противопостави на този неблагоприятен цифров баланс, е централното положение на Германия, което й осигурява едно „главно предимство“ — разделя войските на поляците от войските на французите. Германците имат възможност да атакуват по-слабата от тях, докато французите трябва да нападнат подготвена германска отбрана, ако искат да облекчат положението на своя съюзник.
Дори и при това положение в количествено изражение поляците притежават достатъчно големи сили, за да задържат хвърлените срещу тях атакуващи войски, които се състоят от 48 действащи дивизии. Следват ги половин дузина резервни дивизии, които са мобилизирани, но кампанията приключва, преди да влязат в действие.
На пръв поглед изглежда, че французите са имали внушително превъзходство, с което да разгромят германските сили на Запад и да извършат пробиЕ през Рейн. Германските генерали са изумени, но и облекчени, че те не го правят. Повечето от тях са склонни да мислят с категориите от 1918 г. и като англичаните да надценяват възможностите на френската армия.
Въпросът, дали Полша е можела да се задържи по-дълго и дали Франция е можела да й окаже по-ефикасна помощ, изглежда много по-различно при една по-задълбочена преценка, при която се вземат под внимание техник недостатъци, както и обстоятелството, че новият начин за водене на война се практикува за първи път през 1939 г. От тази съвременна гледна точка изглежда, че преди войната вече не е било възможно да бъде променен ходът на събитията.
Описвайки в мемоарите си за войната капитулацията на Полша, Чърчил заявява: „Нито във Франция, нито във Великобритания имаше истинско раз-биране за последиците от новия факт, че танковете могат да бъдат направени така, че да устоят на артилерийския огън и да могат да напредват по сто мили на ден“.
Това твърдение е вярно само дотолкова, доколкото се отнася за повечето висши офицери и държавници на двете страни. Обаче тези нови възможности са били предвидени и обяснени публично и последователно от малка група прогресивни военни стратези най-напред именно във Великобритания. Във втория том, който се занимава с капитулацията на Франция през 1940 г. Чърчил прави забележително, макар и с известни уговорки, признание: „Тъй като от години нямах достъп до официална информация, не можех да преценя точно каква мощ е създал революционният прогрес от последната война насетне по отношение на навлизането на масово и бързоподвижно тежко въоръжение. Знаех за него, но както е логично да се очаква, то ни най-малко не промени вътрешното ми убеждение“10.
Това е едно забележително изказване от човека, който е играл толкова голяма роля във въвеждането на танка през Първата световна война. Признанито му прави чест със своята откровеност. Той е министър на финансите до 1929 г. а експерименталната танкова част, първата в света, е сформирана в Солсбъри Плейн през 1927 г., за да се проверят новите теории, които пропагандаторите на високоскоростната танкова война защитават от няколко години. Чърчил е бил напълно запознат с техните идеи, посещава експерименталната част по време на нейната работа и продължава да се среща с тях през следващите години.