Във Франция неразбирането на новата идея за водене на война и официалната съпротива срещу нея са дори по-големи, отколкото във Великобритания. А в Полша те са по-големи, отколкото във Франция. Това неразбиране е в основата на провала на двете армии през 1939 г., а на французите отново, и то с много по-пагубен ефект — през 1940 г. Поляците са много изостанали във водещите военни разбирания, а и до голяма степен — в структурирането на своите въоръжени сили. Те нямат бронетанкови и моторизирани дивизии и старомодните им части изпитват голям недостиг от противотанкови и противосамолетни оръдия. Нещо повече, полските лидери все още възлагат големи надежди на широкото използване на кавалерията и силно вярват във възможността за кавалерийски атаки.
В това отношение няма да е погрешно, ако кажем, че идеите им са били изостанали с 80 години, тъй като безплодността на кавалерийските атаки е доказана още в американската Гражданска война, макар че военачалниците, привърженици на използването на коня, продължаваха да си затварят очите пред този урок. Поддържането на големи конни части от всички армии през Първата световна война с надеждата за пробив, който така и не се появи, беше най-големият фарс на тази позиционна война11.
Французите, от друга страна, разполагат по това време с много от компонентите на съвременната армия, но не я превръщат в такава, защото идеите на военното им командване са остарели с 20 години. Противно на приказките, които се разказват след тяхното поражение, те са имали повече танкове, отколкото германците са били произвели до началото на войната — много от тях по-големи и с по-дебела броня, отколкото на германските танкове, макар и по-бавни. Обаче френското Върховно командване все още гледа на танковете с погледа от 1918 г. — като слуги на пехотата или като разузнавателни части, допълващи кавалерията. Под влияние на този старомоден начин на мислене за разлика от германците те забавят организирането на танковете си в бронетанкови дивизии и все още са склонни да ги използват за по-незначителни задачи.
Слабостта на французите, а още повече на поляците в организирането на сухопътни сили от нов тип се засилва още повече от липсата на военновъздушна мощ, която да защитава и да подкрепя армиите им. При поляците това се дължи отчасти на липсата на производствени възможности, но французите нямат такова извинение. И в двата случая нуждите от военновъздушни сили са изместени от изграждането на големи армии, тъй като гласът на генералите е решаващ в разпределението на военния бюджет и те, естествено, проявяват предпочитание към този род войски, които са им познати. Те все още не са можели да разберат до каква степен ефективността на сухопътните войски зависи от адекватната поддръжка от въздуха.
Провалът и на двете армии може да бъде обяснен с фаталното самодоволство на командванията им. При французите то се подхранва от победата през Първата световна война и от това, че превъзхождат с военните си познания партньорите си.
В случая с поляците то е подхранвано от разгрома на руснаците през 1920 г. И в двата случая военните ръководители проявяват трайно арогантно са-модоволство спрямо своите армии и военните им умения. Справедливостта изисква да се каже, че някои млади френски офицери, като полковник Дьо Гол, проявяват силен интерес към новите идеи за танковата война, които се лансират във Великобритания. Обаче по-висшите френски генерали обръщат малко внимание на тези британски „теории“ в рязък контраст с усърдието, с което германските генерали от новата школа ги изучават. Въпреки това германската армия все още далеч не е истински ефективна и модерна сила. Тя не само че не е подготвена за война като цяло, но и основната част от действащите дивизии е старомодна по своята структура, а концепциите на Върховното командване все още клонят към старите прийоми. Обаче до избухването на войната се създава малък брой части от нов тип — 6 танкови и 4 леки (механизирани) дивизии, както и 4 моторизирани пехотни дивизии, които да ги подкрепят. Това е малка част от цялото, но тя е по-ефикасна от останалата германска армия. Същевременно германското Върховно командване, макар и колебливо, признава новата теория за високоскоростната война и иска да я изпита на практика. Това се дължи преди всичко на енергичната пропаганда на генерал Хайнц Гудериан и на няколко други военачалници, както и на факта, че аргументите им допадат на Хитлер — на него му допада всяка идея, обещаваща бързо разрешение. Накратко казано, германската армия постига изумителната си поредица от победи не защото има решително превъзходство по сила или е напълно модерна по форма, а защото е по-напреднала с няколко жизнено важни степени от своите противници.
11
Със съжаление трябва да припомня, че когато в книгата ми The Defence of Britain („Отбраната на Великобритания“), публикувана малко преди войната, изразих безпокойство от това, че полските военачалници продължават да възлагат надежди на кавалерийските атаки срещу модерните оръжия (р. 95–97), те накараха полското външно министерство да отправи официален протест срещу подобно мнение за тяхната преценка.