Коренно различно е положението в триъгълника Берлин-Рим-Токио. Италия трябва да внася почти всички от нужните й суровини, дори и въглищата. Япония е почти изцяло зависима от външни източници. Германия няма собствено производство на памук, каучук, калай, платина, боксит, живак и слюда, а собственото й производство на желязна руда, мед, антимон, магнезий, никел, сяра, вълна и петрол е твърде недостатъчно. Като завладява Чехословакия, тя до известна степен намалява дефицита си от желязна руда, а благодарение на намесата си в Испания си осигурява допълнителни количества от нея при изгодни условия, а също и живак, въпреки че продължаването на доставките му зависи от това, дали ще може да използва морските пътища. Тя успява да посрещне нуждите си от вълна чрез нов дървен заместител. По същия начин, но на много по-висока цена, отколкото на естествената суровина си осигурява 50 % от нуждите от каучук чрез производството на синтетичен каучук и една трета от нужния й петрол чрез собствен добив.
Тук е и най-голямата слабост на Оста за водене на война, тъй като настъпва време, когато армиите стават все по-зависими от двигателите, а во-енновъздушните сили се превръщат в жизненоважен елемент от военната мощ. Освен от дериватни производства от каменни въглища Германия получава около 0,5 млн. т петрол от собствените си петролни кладенци и незначително количество — от Австрия и Чехословакия. За да посрещне мирновременните си нужди, тя трябва да внася почти 5 000 000 т, като главните и източници са Венесуела, Мексико, холандските колонии в Тихия океан, САЩ, Русия и Румъния. Достъпът до всяка от първите четири става невъзможен във военно време, а до последните две страни — само чрез завладяване. Според предварителните преценки военновременните нужди на Германия се изчисляват на 12 000 000 т петрол годишно. Като се има предвид това, трудно би могло да се очаква, че каквото и да било производство на синтетично гориво ще бъде достатъчно. Само завладяването на петролните кладенци на Румъния, която произвежда 7 000 000 т, и то при пълен капацитет, може да предложи компенсиране на този недостиг. Нуждите на Италия, ако влезе във войната, биха увеличили това изоставане, защото от 4-те млн. т годишно, които й трябват във военно време, тя може да си осигури едва 2 % от Албания, и то в случай че корабите й проявят желание да прекосят Адриатика.
Да се постави човек на мястото на противниците си, е добър начин за преценка на собствените възможности. Колкото и мрачни да изглеждат перспективите във военно отношение, има основания да се предполага, че недостигът на ресурси за Германия и Италия няма да им позволи да водят продължителна война, ако противопоставящите им се сили в началото успеят да устоят на първите удари, докато пристигне помощ. При очертаващия се на хоризонта подобен конфликт шансовете на Оста са войната да бъде решена възможно най-бързо.
Част II
Началото
1939–1940
Трета глава
Завладяването на Полша
Кампанията в Полша става първата демонстрация и доказателство във военновременни условия на теорията за мобилната война чрез използване на комбинация от бронетанкови и военновъздушни сили. Макар че тази теория първоначално е била развита и наречена „светкавица“ във Великобритания, по ирония на съдбата на практика се реализира и става широко известна по света с германското наименование „блицкриг“12.
Полша е твърде подходяща за демонстрация на блицкрига. Нейните граници са изключително дълги — общо около 5600 км. Границата й от 2000 км с Германия съвсем наскоро е била увеличена на 2800 км чрез окупацията на Чехословакия. В резултат южният фланг на Полша става също толкова подходящ за атакуване, колкото и северният срещу Източна Прусия. Западна Полша се превръща в огромен клин между челюстите на Германия.
Полската равнина е леснопроходима за мобилния нашественик, макар това да не може да стане с такава лекота, както във Франция, тъй като в Полша почти няма добри пътища — често те са засипани с дълбоки пясъци, а някои области изобилстват от езера и гори. Обаче времето, избрано за нахлуването, намалява до минимум тези неблагоприятни фактори.
За полската армия е по-благоразумно да организира съпротивата си по-навътре в страната, зад широките брегове на реките Висла и Сан, но това би означавало да се изоставят някои от най-ценните части на страната. Силезийските запаси от каменни въглища също са твърде близо до границата и преди 1918 г. са принадлежали на Германия, като по-голямата част от главната индустриална зона, макар и по-навътре, се намира на запад от речната бариера. Трудно е да се предположи, че дори и при най-благоприятни обстоятелства поляците биха могли да се задържат на по-предни позиции. Но икономическият аргумент да се направи опит за забавяне настъплението на противника към главната индустриална зона се подсилва в голяма степен от националната гордост и прекомерната самоувереност на военните, както и от преувеличената представа за това, какво могат да направят западните съюзници на Полша, за да облекчат натиска върху нея.