Подобна липса на реализъм се проявява и в разположението на полските сили. Почти една трета от тях са концентрирани във и около Полския коридор, където са изложени на опасността от възможно двойно обкръжение — едновременно откъм Източна Прусия и от запад. Тази проява на национална гордост — да се противопоставят на новото навлизане на Германия в територията, която й е принадлежала преди 1918 г. и за която тя претендира — не може да не стане за сметка на силите, необходими за защита на области от решаващо значение за отбраната на Полша. На юг съсредоточаването на войски срещу главните маршрути на настъпление е по-рехаво. Същевременно почти една трета от полските въоръжени сили е струпана в резерв северно от централната ос, между Лодз и Варшава, под ръководството на главнокомандващия маршал Смигли-Ридз. Явно тази групировка трябва да изпълнява нападателни функции, обаче нейната цел да се намеси, като контраатакува, не отговаря на ограничените възможности на полската армия за маневриране, дори те да не са осуетени напълно от германските въздушни нападения срещу железопътната и шосейната мрежа.
Концентрирането на предните полски сили ограничава възможностите им да водят сражения за забавяне на противника, защото тяхната придвижваща се пеш армия не е в състояние да се изтегли на по-задни позиции, преди да бъдат превзети от механизираните колони на нашественика. За широките пространства на Полша липсата на механизация на въоръжените й сили е по-голям недостатък от факта, че е нападната изненадващо, преди да успее да събере силите от запаса. Липсата на мобилност е по-фатална от непълната мобилизация.
По същата причина 40-те обикновени пехотни дивизии, които германците включват в настъплението, имат много по-несъществен принос от техните 14 механизирани или частично механизирани дивизии, състоящи се от 6 танкови, 4 леки (моторизирана пехота с по 2 танкови дивизиона) и 4 моторизирани дивизии. Именно бързите им и дълбоки прониквания в комбинация с натиска на Луфтвафе13 от въздуха решават въпроса. Луфтвафе разрушава полската железопътна система и унищожава по-голямата част от полските военновъздушни сили още в началните етапи на настъплението, като действа в много голям периметър, вместо да се съсредоточи в големи формации. Това пък позволява да бъдат парализирани възможно най-обширни райони. Друг решаващ фактор става прикритата като полски радиопредавания германска „радиобомбардировка“, която внася голямо объркване и деморализация в полския тил. Тези фактори многократно са подсилени от обстоятелството, че след като надценяват възможностите на своите хора да победят машините, по-ляците преминават в другата крайност — деморализиращото разочарование. Германските войски прекосяват полската граница малко преди 6 часа сутринта на 1 септември, а въздушните нападения започват един час по-рано. На север настъплението се извършва от армейската групировка на генерал Бок, която се състои от 3-та армия (под командването на Кюхлер) и 4-та армия (командвана от Клуге). Първата нахлува на юг от фланговите си позиции в Източна Прусия, а втората настъпва на изток през Полския коридор, за да се съедини с нея, обхождайки десния полски фланг. Най-важната роля е поверена на армейската групировка на Рундщет на юг която има почти два пъти повече пехота и повече танкове. Състои се от следните армии: 8-а (под командването на Бласковиц), 10-а (командвана от Райхенау) и 14-а (начело с Лист). На левия фланг Бласковиц трябва да се насочи към големия промишлен център Лодз и да помогне за изолирането на полските сили в познанския клин, като същевременно прикрива фланга на Райхенау. На десния фланг Лист трябва да напредне към Краков и едновре-менно да заобиколи полския карпатски фланг, като използва танковите кор-пуси на Клайст за преминаване през планинските проходи. Решителният удар трябва да да бъде нанесен в центъра от Райхенау и заради това към него са съсре-доточени основните бронетанкови сили. Успехът на нахлуването е улеснен от факта, че полските лидери, отнасяйки се с презрение към защитата, полагат съвсем малко усилия за нейното укрепване. Те разчитат предимно на контраатаки, които въпреки липсата на техника армията им според тях може ефикасно да изпълни. По тази причиназа механизираните нашественици не е трудно да намерят открити пространства за настъпление и да проникнат през тях, докато повечето полски контраатаки се провалят от комбинирания ефект от възпрепятстването на движението им напред и все повече застрашаващите тила им германски части.