Военният проблем през 1939 г. може да бъде резюмиран в две изречения. На Изток една безнадеждно остаряла армия бързо се разпада пред една малка танкова сила, действаща в комбинация с превъзхождаща военновъздушна сила, която прилага на практика нова тактика. Същевременно на Запад една бавно-подвижна армия не успява да окаже никакъв съществен натиск, преди да е станало прекалено късно.
Четвърта глава
Странната война
Странната война — или Фалшивата война14 — е израз, измислен от американския печат. Както много други сполучливи американски думи, скоро той започва да се използва и от двете страни на Атлантика. Налага се убедително като определение на периода от капитулацията на Полша през септември 1939 г. до започването на офанзивата на Хитлер на Запад следващата пролет.
Авторите на израза са имали предвид, че войната е привидна, тъй като между френско-британските и германските войски не се водят големи сражения. В действителност това е период на зловеща задкулисна дейност. Около средата на този период с един офицер от германския щаб се случва нещо странно. Инцидентът изплашва Хитлер и през следващите седмици германският военен план е променен напълно. Старият не би имал същите шансове за успех, какъвто постига новият.
Обаче това не е известно на света. Навсякъде хората виждат само, че по фронтовете е спокойно, и смятат, че Марс сигурно спи дълбоко.
Пред обществеността се дават различни обяснения за това пасивно състояние на нещата. Едно от тях е, че Великобритания и Франция нямат сериозни намерения да водят война въпреки декларацията им в този смисъл заради Пол-ша и изчакват постигането на мир чрез преговори. Другото често сочено обяс-нение е, че те просто се опитват да надхитрят противника. В американския печат се появяват многобройни „сведения“, че съюзническото Върховно командни-: —дрочно е възприело защитна стратегия и подготвя капан за германците.
Не съществуват никакви основания за което и да било от тези обяснения. През есента и зимата съюзническите правителства и Върховното командване прекарват много време в обсъждането на планове за офанзива срещу Германия и фланговете й, които не биха могли да осъществят с наличните възможности вместо да съсредоточат усилията си върху подготовката на ефикасна защита срещу предстоящото настъпление на Хитлер.
След капитулацията на Франция германците залавят архивите на френското Върховно командване и публикуват редица сензационни документи. Те показват как военачалниците на съюзниците са прекарали годината в обсъждане на планове най-вече за нанасяне на удар в тила на Германия през Норвегия. Швеция и Финландия, за удар върху Рур през Белгия, за атака на германския най-източен фланг през Гърция и Балканите, за прекъсване на единствения евентуален източник на петролни доставки, който Германия би имала, ако нападне големите петролни полета на Русия в Кавказ. Всичко това са били просто едни чудесни фантазии — напразни илюзии на съюзническите лидери, живот във въображаем свят, докато от него не ги събужда студеният душ на Хитлеровата офанзива.
Хитлер, чиито мисли винаги изпреварват събитията, започва да крои планове за офанзива на Запад още в края на полската кампания и преди да оповести предложението си за обща мирна конференция. Очевидно той вече е бил стигнал до заключението, че то няма да бъде прието от западните съюзници Но тогава запознава с истинските си намерения само най-близките си сътрудници. Държи в неведение Генералния щаб до официалното обявяване на предложението си за мир на 6 октомври, което също е отхвърлено публично.
Три дни по-късно Хитлер излага вижданията си в пространна директива до командирите на германските въоръжени сили, в която аргументира убеждението си, че офанзивата на Запад е единственият път, останал за Германия Това е много показателен документ. В него той изразява убеждението си, че една продължителна война с Франция и Великобритания ще изтощи ресурсите на Германия и ще я изложи на риск от смъртоносна атака в гръб от страна на Русия. Той се опасява, че договорът с Русия няма да му гарантира неутралитета й нито миг повече след момента, в който тя реши, че той не отговаря на интересите й. Този страх го кара да наложи на Франция мир с една по-скорошна офанзива. Хитлер вярва, че след като Франция отстъпи, Великобритания ще стане по-сговорчива.