Преценява, че в момента има сили и техника да победи Франция, тъй като Германия я превъзхожда в оръжията, които имат най-голямо значение.
Твърди, че въоръжаването на Германия с танкове и самолети е достигнало такива технологически висоти като оръжия не само за нападение, но и за отбрана, с каквито никоя друга сила не може да се похвали. Стратегическият и потенциал за извършване на операции е гарантиран от организация и придобило голям опит ръководство, което е по-добро от ръководството на всяка друга страна.
Макар да признава, че французите имат превъзходство в по-старите оръжия, особено в тежката артилерия, той смята, че тези оръжия нямат никакво решаващо значение в мобилната война. С технологичното си превъзходство във въоръжаването с нови оръжия Германия може да не се съобразява и с френското превъзходство по брой на обучени войници.
Хитлер твърди също, че ако изчака с надеждата французите да се уморят от войната, „развитието на британската боеспособност ще даде на Франция ново военно преимущество, което ще има голямо значение за нея както в материален, така и в психологически план да подсили отбраната си.
Трябва да се попречи на врага най-вече да преодолее слабостта в собстве-ното си въоръжаване, особено с противотанкови и противосамолетни оръжия, и така да възстанови равновесието на силите. В това отношение всеки изминал месец е загуба на време, неблагоприятна за способността на Германия да атакува“.
Хитлер проявява безпокойство за волята на германския войник да води война, след като изчезне опияняващият ефект от лесното завладяване на Полша. „Сега самоуважението му е също толкова голямо, колкото уважението на другите. Обаче едно забавяне на войната с шест месеца и ефикасната вражеска пропаганда могат отново да отслабят тези важни качества“15. Хитлер чувства, че трябва скоро да нападне, преди да е станало твърде късно. Той заявява: „При сегашното положение трябва да имаме предвид, че времето е съюзник повече на западните сили, отколкото на нас“. Хитлер завършва със заключението, че „нападението трябва да бъде предприето тази есен, ако условията изобщо позволят“.
Хитлер настоява, че Белгия трябва да бъде включена в района на атаката не само за да се спечели пространство за маневриране, а и за да се заобиколи френската отбранителна линия „Мажино“ и да се попречи на англо-френските сили да влязат в страната и да заемат позиции по границата близо до Рур, „като така приближат войната до сърцето на нашата оръжейна индустрия“. (Както разкриват френските архиви, френският главнокомандващ Гамелен настоява да се направи точно това.)
Разкриването на намеренията на Хитлер е шок за главнокомандващия гер-манските въоръжени сили Браухич и началника на Генералния щаб Халдер. Както повечето висши германски офицери, те не споделят увереността му новите оръжия да преодолеят превъзходството на противника по брой на добре обучени войници. Имайки предвид броя на наличните германски дивизии, те твърдят, че германската армия няма достатъчно сили да победи западните армии. Генералите изтъкват, че 98-те дивизии, които Германия е успяла да мобилизира, са значително по-малко по численост, отколкото на другата страна, и че 36 от тях са зле въоръжени и недостатъчно обучени. Генералите се опасяват също, че конфликтът ще се разрасне в нова световна война, и се страхуват, че тя ще има фатален край за Германия.
Те са толкова обезпокоени, че замислят да прибягнат до отчаяни средства Също както по време на Мюнхенската криза една година преди това започват да обмислят действия за сваляне на Хитлер. Идеята е да се извика от фронта една военна част, която да влезе в Берлин. Обаче командващият вътрешните войски генерал Фридрих Фром отказва да сътрудничи, а неговата помощ е от изключително важно значение. Той е на мнение, че ако на войската се наред да се обърне срещу Хитлер, тя няма да се подчини, тъй като повечето редови войници му имат доверие. Фром вероятно е бил прав в преценката си за реакцията на войските. Тя се поддържа от повечето офицери, които имат пряк контакт с войниците и не знаят какво се говори в но-висшите среди.
Мнозинството от войската и от народа, ако не е опиянено от победата, е заблудено от пропагандата на д-р Гьобелс, че Хитлер желае мир, а съюзници-ге са решени да унищожат Германия. За съжаление съюзническите държавници и пресата дават на Гьобелс твърде много основания за подобни твърдения, които той използва за представянето на съюзниците като вълка, който иска да изяде германското агне.
15
Събитията показват, че безпокойството на Хитлер е било неоправдано. През седеммесечното забавяне духът на французите спада повече, отколкото на германците. Съюзническата пропаганда не е ефективна. Много повече се говори за отблъскването на Германия и се правят малко опити да се прави разлика между обикновения германец и нацистките главатари. Още по-лошо е това, че британското правителство не поощрява неколкократните тайни опити на някои среди в Германия да установят контакт. Те са искали да свалят Хитлер от власт и да сключат мир, в случай че получат достатъчни гаранции за това, какви условия ще имат предвид съюзниците.