Докато първият военновременен заговор срещу него все още е в процес на подготовка, Хитлер не успява да започне офанзивата си през есента, както се надява. По ирония на съдбата това се оказва щастливо обстоятелство за него и не толкова щастливо за останалия свят, включително за германския народ.
Определената условна дата за настъплението е 12 ноември. На 5 ноември Браухич прави нов опит да разубеди Хитлер да не напада Франция, като най-подробно излага причините против подобно действие. Обаче Хитлер отхвърля аргументите му и го подлага на жестока критика, като настоява нападението да започне на 12 ноември. Но на 7 ноември, след като метеоролозите прогнозират лошо време, заповедта е отменена. Датата е отложена с три дни, а след това отново и отново.
Установилото се лошо време е очевидно основание за отлагането, но Хитлер е бесен, че трябва да се примири, и не е склонен да приеме, че това е единствената причина. На 23 ноември той свиква всички висши военачалници на съвещание, на което се старае да разсее съмненията им в необходимостта от офанзива, изразява опасенията си от потенциалната заплаха от страна на Русия и същевременно подчертава, че западните съюзници няма да погледнат сериозно на мирните му предложения и ще увеличат въоръженията си. „Времето работи за нашия противник. Ние имаме една ахилесова пета… Ако Великобритания и Франция настъпят през Белгия и Холандия в Рур, ще бъдем изложени на голяма опасност“.
Хитлер ги обвинява в малодушие и им намеква, че ги подозира в опити да саботират плановете му. Той посочва, че от времето, когато отново завладя-ват земите по поречието на Рейн, те се противопоставят на всяка негова стъпка, но всеки път постигнатият успех показва, че е бил прав. Опитите на Браухич да изтъкне различията в оценките и големите рискове, които крие новото на-чинание, само му спечелват още по-силни упреци. Същата вечер Хитлер се среща с него насаме и го „скастря“ още повече. Браухич си подава оставката, но Хитлер не я приема и му казва да се подчинява на заповедите.
Атмосферните условия се оказват по-добър саботьор от генералите и стават причина за нова поредица от отлагания през първата половина на декември. Тогава Хитлер решава да изчака до Нова година и да даде коледна почивка. След Коледа времето пак е лошо, но на 10 януари насрочва началото на офанзивата за 17 януари.
В деня, в който Хитлер взема това решение, се случва нещо драматично и загадъчно. За него се споменава в много документи, но най-сбито го предава генерал Щудент, командващ германските въздушнопреносими части. „На 10 януари един майор, определен от мен за свръзка с 2-ри въздушен флот, отлетя от Мюнстер за Бон, за да обсъди някои маловажни подробности от плана с военновъздушните сили. Той носеше със себе си пълния оперативен план за настъплението на Запад.
При мразовитото време и силния вятър самолетът е загубил ориентация над замръзналия и покрит със сняг Рейн и е навлязъл в Белгия, където каца принудително. Майорът не успява да изгори напълно изключително важния документ. Основни части от него попадат в ръцете на белгийците и те се запознават в общи линии с германския план за офанзива на Запад. Германският военновъздушен аташе в Хага съобщи, че същата вечер белгийският крал е имал дълъг телефонен разговор с кралицата на Холандия“. Разбира се, по това време германците не знаят какво е станало с документите, но е естествено да са се опасявали от най-лошото и да са се съобразили с него. По време на тази критична ситуация Хитлер запазва самообладание за разлика от другите. Интересно е да се наблюдават реакциите на ръководителите на Германия по повод на този инцидент. Гьоринг побеснява, но Хитлер е твърде спокоен и хладнокръвен… Първоначално той иска да нападне незабавно, но за щастие се въздържа и решава да изостави изцяло оригиналния оперативен план, като го заменя с плана „Манщайн“16.
Генерал Варлимонт17, който заема важен пост в щаба на Върховното командване, отбелязва в дневника си, че Хитлер решава да промени плана на 16 януари и че „това се дължи главно на въздушния инцидент“.
Това се оказва твърде нещастно обстоятелство за съюзниците, въпреки че имат на разположение още четири месеца допълнително за подготовка, тъй като германската офанзива е отложена за неопределено време, за да бъде планът преработен отново, и към неговото изпълнение се пристъпва едва на 10 май. Когато започва осъществяването му, съюзниците са извадени напълно от равновесие и се стига до бързата капитулация на френските армии, а бри-танците едва успяват да се спасят с бягство по море от Дюнкерк.
17
Варлимонт е заместник-началник на оперативния отдел на Върховното командване, ръко-воден от генерал Йодл.