Типично за него, Хитлер, след като веднъж одобрява новата основна идея бързо започва да я представя за своя. За Манщайн остава само заслугата, че се е съгласил с него. „От генералите, с които разговарях за новия план на Запад, единствен Манщайн ме разбра“, заявява Хитлер.
Ако анализираме развоя на събитията, когато офанзивата започва през май, ще стане ясно, че старият план почти със сигурност не би могъл да гарантира падането на Франция. Той щеше само да изтласка съюзническите армии обратно до френската граница, ако изобщо успееше да направи дори и това Обаче главното направление на германското настъпление щеше да се сблъска фронтално с най-силните и най-добре екипирани френско-британски сили и на германците щеше да им се наложи да си пробиват път през територия, пълна с препятствия — реки, канали и големи градове. През Ардените настъплението изглежда трудно, но германците успяват да преминат бързо през покритата с гори и хълмове Южна Белгия, преди френското Върховно командване да схване опасността, и равнините на Франция остават открити за тях — идеален терен за голямо танково настъпление.
Ако бе наложен старият план и се стигнеше до застой, което е било напълно възможно, целият по-нататъшен развой на войната можеше да изглежда много по-различно. Макар да е било малко вероятно Франция и Великобритания сами да победят Германия, при едно категорично спиране на германското настъпление от тяхна страна те биха имали време да разработят своите въоръжения, особено производството на самолети и танкове, и така да изравнят силите в тези нови оръжия. Евентуален провал на стремежа на Хитлер към победа с течение на времето щеше да подкопае доверието на войската и на народа в него. При застой на Запад силната опозиция срещу Хитлер в Германия би имала по-добра възможност да спечели по-голяма подкрепа и да развие плановете си за свалянето му от власт като първа стъпка към постигането на мир. Както и да се бяха развили нещата след евентуално спиране на настъплението, по всяка вероятност на Европа щяха да бъдат спестени много от разрушенията и бедите, които връхлетяха нейните народи в резултат на поредица събития, произтекли от капитулацията на Франция.
Докато Хитлер печели толкова много от въздушния инцидент, който го принуждава да промени плана, съюзниците най-много си патят от него. Едно от най-странните неща в цялата история е, че те правят съвсем малко, за да извлекат полза от предупреждението, което им пада от небето, тъй като документите, които германският щабен офицер носи със себе си, не са изгорели напълно и белгийците бързо предават копия от тях на френското и на британското правителство. Обаче техните военни съюзници смятат, че документите са подхвърлени с цел да бъдат заблудени. В това няма много логика, защото щеше да е глупав опит да бъдат накарани белгийците да са нащрек и да се стремят към по-тясно сътрудничество с французите и британците. Те биха могли много лесно да отворят границата си за френско-британските армии, за да подсилят отбраната си, преди да бъде нанесен ударът.
Още по-странно е, че съюзническото Върховно командване не променя плановете си и не взема мерки срещу голямата вероятност, след като истин-ският на германското Върховно командване е заловен, то да смени главната посока на удара.
В средата на ноември Върховният съюзнически съвет одобрява план „D“ на Гамелан — едно рисковано начинание, към което британският щаб първо-начално има резерви. Според план „D“ подсиленото ляво крило на съюзни-ческите армии трябва да навлезе бързо в Белгия веднага след като Хитлер настъпи, и да се опита да стигне колкото може по на изток. Това улеснява Хитлер, защото съответства идеално на новия му план. Колкото по-навътре в Централна Белгия навлязат съюзническите армии, толкова по-лесно ще бъде за танковото му настъпление през Ардените да застане в тила им и да прекъсне връзката им с останалите войски.
Изходът от цялото начинание става още по-сигурен, след като съюзническото Върховно командване съсредоточава главните си мобилни части за навлизане в Белгия и оставя само малък брой второразредни дивизии да пазят тила на настъпващите, като ги оставя пред изходите на „непроходимите Ардени“. Положението се влошава и от това, че отбранителните позиции, които те трябва да заемат, са твърде слаби — между края на линията „Мажино“ и началото на британския укрепен фронт.