В мемоарите си Чърчил споменава, че още през есента в британския щаб е имало безпокойство заради положението в този район, и заявява: „Министърът на войната г-н Хор-Белиша повдигна на няколко пъти въпроса във военния кабинет. Обаче правителството и военните ни ръководители, естествено, не пожелаха да критикуват тези, чиито армии бяха десет пъти по-многобройни от нашата“.
След като в началото на януари Хор-Белиша напуска поста след бурята, предизвикана от неговата критика, впоследствие той има още по-малко жела-ние да се засяга този проблем. Освен това както във Великобритания, така и във Франция се забелязва опасно засилване на неоснователната самоувереност. В реч, произнесена на 27 януари, Чърчил обявява, че „Хитлер пропусна най-добратата си възможност“. На следващия ден това успокоително твърдение става водещо заглавие на вестниците. Точно тогава в главата на Хитлер назрява новият план.
Пета глава
Финската война
След подялбата на Полша Сталин няма търпение да предпази балтийския фланг на Русия от евентуална бъдеща заплаха от страна на временния му съюзник Хитлер. По тази причина съветското правителство без забавяне налага стратегически контрол на някогашните буферни територии на Русия в Балтика. До 10 октомври то сключва договори с Естония, Латвия и Литва, които позволяват на въоръжените му сили да имат гарнизони в основни пунктове в тези страни. На 9 октомври започват разговори и с Финландия. На 14 октомври съветското правителство представя исканията си, определени като преследващи три главни цели: Първо, да се установи контрол над достъпа по море до Ленинград:
а) „като стане възможно блокирането на Финския залив с артилерия от дват: бряга, за да се попречи на бойни или на транспортни кораби да навлязат в него“
б) като може да се пресече всякакъв опит на противника за достъп до острови-те във Финския залив, разположени западно и северозападно от входа за Ленин-град. За целта финландците да отстъпят островите Хогланд, Сейскари, Лавенска-ри, Тютерскари и Лойвисто срещу други територии в замяна; да се даде под нае-за срок от 30 години пристанището Ханко, за да могат руснаците да установят там военноморска база с брегова артилерия, способна при взаимодействие с военно-морската база в Палдиски на отсрещния бряг да блокира достъпа до Финския залив.
Второ, да се осигури по-добър контрол над подстъпите към Ленинград по суша, като се измести навътре финландската граница в Карелския провлак до линия, която да бъде извън обсега на тежката артилерия на Ленинград. Това премества-не на границата няма да засегне главните укрепления по протежение на линията „Манерхайм“.
Трето, да се премести границата в Далечния север „в района на Петсамо, където тя е лошо и изкуствено очертана“. Това е права линия, която минава през тесния провлак на полуостров Рибачий и пресича западния му край. Тази корекция явно има за цел да пази достъпа по море до Мурманск, като се попречи на евентуално вражеско настаняване на полуостров Рибачий.
В замяна на тези териториални промени Съветският съюз предлага да отстъпи на Финландия районите Ребола и Порайорпи — замяна, която дори според финланд-„Бяла книга“ би дала на Финландия допълнителни 5524 кв.км като компенсация за отстъпени на Русия общо 2760 кв.км.
Обективното запознаване с тези условия показва, че те почиват на разумна основа делят да гарантират по-голяма сигурност на руската територия, без да навредят сериозно на сигурността на Финландия. Те определено биха попречили на използването на Финландия като плацдарм за евентуално германско нападение срещу Русия, обаче не биха дали на Русия никакво съществено преимущество за нападение срещу Финландия. Истината е, че територията, която Русия предлага да отстъпи на Финландия, би разширила неудобно тясната й талия. Но националната гордост пречи на финландците да се съгласят със споразумение в този дух. Въпреки че проявяват готовност да отстъпят всички острови, с изключение на Хогланд, те са непреклонни да се откажат от пристанището Ханко, аргументирайки се, че подобна стъпка би била несъвместима с политиката им на стриктен неутралитет. Тогава руснаците предлагат да купят тази територия, твърдейки, че подобна покупка ще съответства на задълженията на Финландия, произтичащи от неутралитета и. Обаче финландците отхвърлят и това предложение.
Дискусиите стават язвителни, тонът на руския печат започва да става запла-шителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненапа-дение от 1932 г. На 30-и започва руското нахлуване.