Първоначално нападението е спряно по начин, който изумява света. Директ-ното настъпление от Ленинград през Карелския провлак е спряно още в предните отбранителни позиции по линията „Манерхайм“. Настъплението близо до Ладожкото езеро е неуспешно. В другия край на фронта руснаците успяват да откъснат малкото пристанище Петсамо на Северния Ледовит океан, за да блокират изпращането на помощ за Финландия през този път.
През средата на Финландия са направени още две вклинявания, които представ-ляват непосредствена заплаха. Настъплението на север успява да проникне покрай Сала и да стигне до Кемиярви на половината път до Ботническия залив, преди да бъде отблъснато от контраатаката на една финландска дивизия, която е прехвърлена с влак от юг. Нахлуването в южното направление, преминаващо покрай Суомусалми, е спряно с контраудар в началото на януари 1940 г. Заобикаляйки фланга на нашествениците, финландците блокират пътя им за снабдяване и отстъпление, изчакват, докато войските им се изтощят от студа и глада, и после ги атакуват и разбиват.
На Запад съчувствието към Финландия като нова жертва на агресия бързо прераства в ентусиазъм при очевидния успех на по-слабия в отблъскването на по-силния. Това впечатление има дълготрайни последици. Френското и британското правителство се замислят върху изпращането на експедиционна сила в този нов театър на военните действия с цел не само да се помогне на Финландия, но и да се установи контрол над шведските железни мини в Гяливаре, от които германците се снабдяват, като същевременно се заеме позиция, застрашаваща балтийски фланг на Германия. Отчасти поради възраженията на Норвегия и на Швеция този проект не е осъществен, преди Финландия да капитулира. Така на Франция и Великобритания е спестено въвличането им във война едновременно със СССР и с Германия в момент, когато отбранителните им сили са застрашително слаби. Очевидната опасност, която представлява едно съюзническо настъпление на Скандинавския полуостров, кара Хитлер да окупира Норвегия, за да го предотврати.
Друга последица от първоначалните успехи на Финландия е, че те засилват общата тенденция към подценяване на съветската военна мощ. Това мнение е резюмирано в твърдението на Уинстън Чърчил по радиото на 20 януари 1940 г. че Финландия „показа на света военната немощ на Червената армия“. Тази негова погрешна преценка се споделя в известна степен и от Хитлер и има непосредствени последици на следващата година. Но по-безпристрастното запознаване с тази военна кампания дава по-добро обяснение за несполуките на първоначалното настъпление. Не са забелязани признаци на сериозна подготовка за предприемане на мощна офанзива, подсигурена с големи количества муниции и техника от огромните ресурси на Русия. Има очевидни сигнали, че съветските власти са заблудени от източниците си на информация относно положението във Финландия и вместо да очакват сериозна съпротива, те си въобразяват, че ще е достатъчно да подкрепят едно надигане на финландския народ срещу непопулярното правителство. Страната затруднява нашественика на всяка крачка с естествени препятствия, които стесняват периметъра на настъплението и помагат на защитата. На картата границата между Ладожкото езеро и Северния Ледовит океан изглежда много широка, но всъщност представлява плетеница от езера и гори, идеална за организиране на капани и за упорита съпротива. Освен това от съветската страна на границата железопътните връзки се състоят от една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която по протежение на 1300 км има само едно разклонение, водещо до финландската граница.
Това ограничение обяснява факта, че вклиняванията в средната част, които изглеждат така внушителни според твърде разкрасените съобщения, пристигащи от Финландия, са извършени само с по три дивизии, а други четири са ангажирани в обходна маневра северно от Ладога. Много по-добрият вариант за нахлуване във Финландия е през Карелския провлак между Ладожкото езеро и Финския залив, но настъплението там е блокирано от линията „Манерхайм“ и от съсредоточените там шест действащи финландски дивизии. Руските вклинявания по на север, въпреки че не са много успешни, все пак успяват да привлекат част от финландските резерви, докато бъде извършена по-старателна подготовка и бъдат прехвърлени 14 дивизии за сериозна атака срещу линията „Манерхайм“. Тя започва на 1 февруари под ръководството на генерал Мерецков. Главните й сили са съсредоточени в участък от 15 км близо до Сума, който е подложен на мощен артилерийски обстрел. След като укрепленията са направени на пух и прах, е предприето настъпление с танкове и пехота, придвижваща се с шейни, която да овладее терена, а съветската авиация осуетява опитите за контраатаки. След този методичен процес, продължил малко повече от две седмици, е извършен пробив в самия център на линията „Манерхайм“. След това атакуващите напредват още по-навътре, за да притиснат финландските войски по фланговете, преди да продължат да настъпват към Виипури (Виборг). Войските, които напредват от скования в лед остров Хогланд, извършват през замръзналия Фински залив по-широка обходна маневра и заемат позиции в тила на Виипури. Въпреки че предните финландски части оказват при Виипури упорита съпротива в продължение на няколко седмици, те са твърде малобройни и накрая се изтощават от усилието да задържат Карелския провлак. След като е извършен пробив и комуникациите им са застрашени, тяхното очертаващо се поражение е сигурно, защото, макар и готов да отплава, предложеният френско-британски експедиционен корпус не пристига.