Макар че фелдмаршал Манерхайм очевидно поема риск, като държи всички свои резерви далеч на юг, докато руснаците настъпват, стратегията му е оправдана от възможностите, които предлагат първите противникови прониквания и последвалите контраудари особено на такъв терен, и то при зимни условия.
Що се отнася до руснаците, би трябвало да се очаква, че плановете им, основани на заблуждаващи сведения, ще бъдат осуетени, когато бъдат изпитани в реални условия. Само това обаче не е доказателство за слабата боеспособност на цялата им армия. Макар авторитарните режими да са много податливи на сведения, които съответстват на желанията им, никое правителство не е застраховано срещу подобен риск. Добре е да се помни, че може би най-го-лямата от всички заблуди в съвременната история е заблудата с френските пла-нове през 1914 г. и през 1940 г.
Част III
Голямата вълна
1940
Шеста глава
Завладяването на Норвегия
Шестте месеца измамно затишие след завладяването на Полша завършват с внезапен гръм и трясък. Той изтрешява не там, където са струпани буреносните облаци, а над Скандинавия. Мирните държави Норвегия и Дания са поразени от хитлеристката мълния.
На 9 април вестниците разпространяват новината, че предишния ден британските и френските военноморски сили са навлезли в норвежки води и са поставили там минни заграждения, за да блокират пътя на корабите, търгуващи с Германия. Одобрителните коментари по повод на тази инициатива са примесени с основателни аргументи, че това е нарушение на норвежкия неутралитет. На сутринта радиото изпреварва вестниците, като разпространява много по-стряскащата новина, че германците са направили десанти в редица пунктове по крайбрежието на Норвегия и са навлезли в Дания.
Дързостта на тези германски действия, отправящи предизвикателство срещу военноморското превъзходство на Великобритания, стъписва съюзническите лидери. Когато се изказва в Камарата на общините същия следобед, британският министър-председател Чембърлейн съобщава, че германците са извършили десанти по западното крайбрежие на Норвегия при Бергън и Тронхейм, както и по южното, и добавя: „Има съобщения за подобни десанти при Нарвик, но много се съмнявам, че са верни“. За британските власти изглежда невероятно, че Хитлер е дръзнал да извърши десант толкова далеч на север, но още по-невероятното е, че те знаят, че собствените им военноморски сили се намират на мястото на събитието, за да охраняват операциите по поставянето на мини и за други предстоящи стъпки. Те си мислят, че името на Нарвик се бърка с името на Ларвик, който се намира на южното крайбрежие.
Но преди края на деня става ясно, че германците са завзели норвежката столица Осло и всички главни пристанища, между които и Нарвик. Всички морски десанти, които са извършени едновременно, са успешни.
Бързо настъпилото разочарование на британското правителство по въпроса е последвано от нова заблуда. Два дни по-късно Чърчил, който тогава е първи лорд на Адмиралтейството, заявява в Камарата на общините: „По мое мне ние, а то се споделя от опитните ми съветници, хер Хитлер е извършил сериозна стратегическа грешка… Ние печелим много от случилото се в Скандинавия… Той пое цяла поредица ангажименти по протежение на норвежкия бряг, за който ще трябва да се сражава сега, а ако е необходимо — и през цялото лято, срещу много по-мощни военноморски сили, които могат да бъдат транспортирани до местата на бойните действия по-лесно, отколкото той е в състояние да го направи. Не виждам никакво контрапреимущество, което да е спечелил… Чувствам, че имаме голяма изгода от… стратегическата грешка, в която бе въвлечен нашият смъртен враг“.
Тези хубави думи не са последвани от съответни дела. Британските кон-трамерки са бавни, колебливи и тромави. Когато се стига до действие, Адмиралтейството въпреки презрението си към авиацията преди войната, става изключително предпазливо и се въздържа от рисковани военноморски действия, където намесата на флота би могла да бъде решаваща. Придвижването на войските се извършва още по-бавно. Въпреки че на няколко места дебаркират бойни части с цел да бъде отблъснат германският нашественик, става след две седмици всички трябва да бъдат върнати обратно, с изключение на една, която е заела позиция при Нарвик. Но и тя е изоставена месец по-късно след голямата германска офанзива на Запад.