Така битката във Филипинско море се превръща в много тежко поражение за японците. Американският историк адмирал С. Е. Морисън я смята дори за по-важна от последвалата битка при залива Лейте през октомври. Сега пътят към Филипините е открит и успехът на сраженията по суша в Марианските острови е гарантиран.
След битката във въздуха и в морето завладяването на Марианските острови вече не подлежи на съмнение, въпреки че съпротивата на сушата продължава да е силна. 3-те дивизии, дебаркирали в южното крайбрежие на остров Сайпан, продължават да си пробиват път на север при силна подкрепаот въздуха и от корабите и на 25 юли е превзета доминиращата височина Маунт Типочау. На 6 юли двамата най-висши японски военачалници в Сайпан — адмирал Нагумо (бивш командир на самолетоносач) и генерал Сайто, се самоубиват, „за да окуражат войниците си за тяхната последна атака“. На следващия ден оцелелите 3000 души правят фактически същото с безполезната си самоубийствена атака срещу американските позиции. Кампанията струва на японците над 26 000 убити, докато загубите на американците са 3500 убити и 13 000 ранени или болни.
На 23 юли 2-те дивизии морски пехотинци в Сайпан са прехвърлени по море не остров Тиниан и след седмица той е превзет, макар че за окончателното му прочистване е нужно повече време. Силите, определени да извършат десанта на остров Гуам, които са оттеглени, след като флотът на Озава заплашва да се намеси там, се връщат три дни преди десанта на остров Тиниан, за да изпълнят задачата си, подсилени с още една сухопътна дивизия. Въпреки че японците оказват силна съпротива, на 21 август островът е превзет окончателно.
Падането на Марианските острови и предшествалото го съкрушително поражение показват съвсем ясно несигурната ситуация, в която се намира Япония, въпреки че гордостта не позволява на японците да признаят реално-стите. За отбелязване обаче е, че тези драматични събития са последвани от оставката на правителството на генерал Тоджо на 18 юли.
Четири дни по-късно генерал Койсо сформира нов кабинет, поставяйки си задачата да организира по-добра отбрана срещу американското настъпление. Въпреки че кампанията в Китай продължава, сега главна грижа на японците е отбраната на Филипините, която се основава на разбирането, че ако тази го-ляма група острови бъде загубена, японските въоръжени сили ще бъдат фа-тално засегнати от липсата на петролни доставки от Източна Индия.
Дори и така положението на японците вече е достатъчно сериозно поради недостига на петрол. За подсилване на този ефект най-важният стратегически фактор е стремежът на американските подводници да потопят колкото може повеюече японски петролни танкери. Значително намалените петролни достав-ки, които стигат до Япония, ограничават програмите за обучение на японски пилоти. Затова се налага японският флот да бъде държан в Сингапур, за да бъде по-близо до източника на гориво, а когато отплава за бойна задача, той тръгва без достатъчно гориво, за да се върне обратно.
В тази фаза на войната съществува добра възможност силите на Съединените щати да заобиколят Филипините и да направят следващия скок към Формоза, Иводзима или Окинава, както настояват адмирал Кинг и няколко други флотски командири. Но политическите съображения и естественото желание на Макартър да се завърне триумфално във Филипините надделяват над аргументите тези големи острови да бъдат подминати.
Има няколко по-малки обекта, за които се смята, че трябва да бъдат превзети, преди да бъде предприето нахлуването във Филипините. Първоначално е планирано да бъдат превзети остров Моротай близо до Халмахера (западно от Нова Гвинея), островите Палау, остров Яп, островите Талауд, а след това и Минданао — големият южен остров на Филипините, където да бъдат построени военновъздушни и военноморски бази, за да подпомогнат главната атака срещу Филипините. Но в началото на септември 3-ти флот на адмирал Хелси (който под командването на Спруънс се нарича 5-и флот) установява, че защитата на филипинското крайбрежие е много слаба, и предлага междинните етапи да отпаднат. Все пак първоначалните етапи на този план са запазени, понеже те почти са приведени в изпълнение като допълнителна мярка за по-голяма сигурност.
На 15 септември една част от силите на Макартър прави десант на остров Моротай и среща съвсем слаба съпротива. На 4 октомври американски само-лети започват да предприемат действия от новоизградената там военновъз-душна база. Също на 15 септември силите на адмирал Хелси в централната част на Тихия океан нахлуват на островите Палау, повечето от които са окупирани за няколко дни. Това предоставя на американците летища само на 750 км от Минданао, на половината път от остров Гуам.