Тойода разбира, че поема голям риск, но японският флот е зависим за горивото си от петрола в окупираната Холандска Източна Индия и ако американците се настанят там, този източник на доставки ще бъде прекъснат. Когато го разпитват след войната, Тойода обяснява предвижданията си така: „Ако се случеше най-лошото, имаше вероятност да загубим целия флот, но смятах, че трябваше да поемем този риск… Ако загубехме във филипинската операция, дори и флотът да беше запазен, коридорът за корабоплаване на юг щеше да бъде напълно прекъснат, така че, ако флотът трябваше да се върне отново в японски води, нямаше да има гориво за това. Ако пък той останеше в южните води, не можеше да получава оръжие и муниции. Спасяването на флота с цената на загубата на Филипините беше безсмислено“.
За примамка трябва да послужат силите на адмирал Озава, идващи от юг от Япония. Те включват останалите годни за действие 4 самолетоносача и 2 преустроени в самолетоносачи линейни кораба, но не могат да послужат за нещо повече от примамка, тъй като общият брой на самолетите им е по-малко от сто и повечето от летците са неопитни.
Така, поемайки този голям риск, за да постигнат победа, японците разчитат на един остарял флот — 7 линейни кораба, 13 крайцера и 3 леки крайцера, дошли от района на Сингапур. Командващият адмирал Курита изпраща едно подразделение да навлезе в залива Лейте от югозапад през протока Суригао, а самият той влиза с основните сили от северозапад през протока Сан Бер-нардино. Адмиралът се надява да унищожи транспортните кораби на Макартър и охраняващите ги бойни кораби между двете свои сили.
Той разчита, че линейните кораби „Ямато“ и „Мусаши“ с техните 460-милиметрови оръдия ще могат лесно да разпръснат по-старите американски линейни кораби. За него двата линейни кораби са непотопяеми поради брони-раните палуби и корпусите с голям брой прегради. Освен това очакванията са, че няма да бъде подложен на тежки въздушни атаки, ако силите на адмирал Хелси са далеч от полесражението. Надеждите са, че през това време те ще бъдат подмамени в погрешна посока, докато Курита успее да проникне в залива Лейте. Планирано е ударът да бъде нанесен на 25 октомври.
Номерът с примамката обаче не минава. На 23 октомври през нощта корабите на Курита се натъкват на 2 американски подводници — „Дартър“ и „Дейтс“, които плават покрай бреговете на остров Борнео. Те бързо се отправят на север, като се държат пред японския флот, плавайки на повърхността с пълна скорост под прикритието на тъмнината. Когато се разсъмва, се потапят наперископна дълбочина, изчаквайки приближаващия се флот, а след това из-стрелват торпедата си от близко разстояние, като потапят 2 от японските край-цери и повреждат един. Във водещия крайцер се намира самият Курита и въпреки че е спасен, преда корабът да потъне, и по-късно прехвърлен на „Яма-то“, това преживяване се отразява зле на нервите му. Освен това американс-ките адмирали са предизвестени за приближаващия противник и за размера на силите му.
Когато научава за сблъсъка на Курита с подводниците, Озава бързо разкрива пред противника, че се приближава от север, като на няколко пъти изпраща некодирани съобщения, за да привлече вниманието на Хелси. Но те не са засечени от американците. Не го откриват и техните разузнавателни самолети, тъй като всичките са изпратени на запад, за да наблюдават приближаването на Курита!
Скоро от самолетоносачите на Хелси започват на вълни да излитат бом-бардировачи и торпедоносци и да се насочват срещу флота на Курита. Ярост-ните им атаки са прекъснати временно само от излитащите от бази на остро-вите японски самолети и от такива, които са излетели от самолетоносачите на Озава. Те обаче са отблъснати и над 50 % от атакуващите японски самолети са свалени, въпреки че самолетоносачът „Принстън“ е ударен лошо и се налага да бъде изоставен.
Самолетите от американския военноморски флот имат по-голям успех срещу флота на Курита. Следобед при петата атака гигантът „Мусаши“ се преобръща и потъва, след като получава 19 попадения от торпеда и 17 — от бомби. Въпреки че американските летци докладват за други 3 зле ударени линейни кораба и 3 тежки крайцера, в действителност тежко засегнат е само един тежък крайцер, който не може да продължи. След петата атака и потапянето на „Мусаши“ обаче японският флот се обръща и с голяма бързина се отправя на запад.