Когато получава тези съобщения от въздушните си наблюдатели, адмирал Хелси е твърдо убеден, че Курита се оттегля. Но това, че в никое от съе-диненията на Курита не са забелязани самолетоносачи, го кара да изпрати разузнавателни самолети, за да ги търсят, и към 17,00 часа силите на Озава са забелязани да се придвижват на юг. Хелси решава бързо да се придвижи на север и да ги нападне на разсъмване, верен на мотото си: „Ако ще правим нещо, трябва да го правим бързо“. За да бъде сигурен, че ще унищожи силите на Озава, той събира целия си наличен флот и не оставя нито един кораб зад себе си да пази протока Сан Бернардино.
Четвърт час след като обявява решението си с телеграма до Кинкейд, се получава сведение от нощен разузнавателен самолет, че Курита отново се е насочил в обратна посока и се приближава с голяма бързина към протока. Хелси не обръща внимание на това съобщение. Сега, когато му се предоставя възможност да играе любимата си игра, в която трябва да се действа бързо и решително, той е сляп за другите възможности. Още в началото на войната получава прякора Бизона.
Отстъплението на Курита е само временно, за да излезе от обсега на аме-риканските самолети през деня, и намерението му е да се върне под прикри-тието на тъмнината. Противно на оптимистичните доклади на американските пилоти никой от големите му кораби освен потопения „Мусаши“ не е сериозно повреден.
В 23,00 часа, когато Хелси е изминал 260 км в северна посока, разузнава-телните самолети отново забелязват флота на Курита, който продължава пътя си към протока Сан Бернардино и се намира само на 65 км от него. Хелси вече не може да не се съобразява с тази информация, но пренебрегва сериозността на положението, отдавайки подновеното настъпление на традиционния японски стремеж за саможертва от флот, получил тежки поражения. Той продължава да се придвижва на север, уверен, че флотът на Кинкейд лесно ще може да отблъсне нападателя, чиито сили според него много са намалели.
Така че японската стръв все пак в крайна сметка е налапана, макар не в планираното от японците време.
Положението на флота на Кинкейд е още по-опасно, защото той е двойно заблуден. Появата на южното крило на силите на Курита, които се насочват към протока Суригао, приковава вниманието на Кинкейд в тази посока и той съсредоточава повечето от силите си там, за да посрещне тази заплаха. От друга страна, предполага, че част от флота на Хелси все още охранява намиращия се по на север път през протока Сан Бернардино, тъй като не е уведомен за отплаването на Хелси с целия му флот. Още по-лошо е и това, че Кинкейд не взема предпазни мерки и не изпраща разузнавателни самолети, за да проверят дали от тази посока не се приближават вражески сили.
След ожесточена битка през нощта атаката на южното крило на японския флот е отблъсната до голяма степен благодарение на американските радари, които са много по-усъвършенствани от японските. Друго неблагоприятно об-стоятелство за японците е това, че докато преминават в килватерна колона през тесния проток Суригао, те са подложени на интензивен обстрел от линейните кораби на адмирал Олдендорф. Сред японската флотилия има 2 линейни кораба и те са потопени. Почти цялата група атакуващи японски кораби е унищожена. Когато се разсъмва, протокът е опразнен от противника, като се изключат плаващите останки от разрушените кораби и петната разлят мазут.
Но няколко минути след като Кинкейд изпраща поздравленията си до личния състав по повод на победата, пристига ново съобщение, а именно че много по-големи японски сили са навлезли от северозапад през протока Сан Бернардино и се намират недалеч от източното крайбрежие на остров Самар. Тенападат малката част от флота на Кинкейд, оставена там да защитава местата, където войските на генерал Макартър са извършили десанти на Лейте Тази малка част, подкрепяща десанта на армията на остров Лейте, се състои от 6 ескортиращи самолетоносача — преустроени търговски кораби — и шепа раззрушители. Те побягват на юг под град от тежки снаряди от оръдията на гиганта „Ямато“ и на още 3 японски линейни кораба. След като получава тези тревожни вести, в 8,30 часа сутринта Кинкейд изпраща телеграма до Хелси: „Има спешна нужда от бързи линейни кораби в залива Лейте“. В 9,00 часа Кинкейд изпраща втора настоятелна молба, този път нешифрована. Хелси продължава обаче да се носи с голяма скорост на север, решен да изпълни целта си и да унищожи самолетоносачите на Озава. Той продължава този курс въпреки настоятелните призиви на Кинкейд за помощ, уверен, че самолетите от самолетоносачите на Кинкейд би трябвало да спрат атаката на Курита, докато основната част от флота на Кинкейд от 6 линейни кораба им се притече на помощ. Все пак той заповядва една малка група от самолетоносачи и крайцери под командването на адмирал Джон Макейн, която тогава се намира на Каролинските острови, да се отправи бързо на помощ на Кинкейд. Тя обаче е отдалечена на 650 км, с 80 км по-далеч от мястото, където се намира самият Хелси.