Междувременно бързото напредване на Курита на юг е забавено от героичните усилия на шепата американски разрушители, които прикриват отстъплението на 6-те спомагателни самолетоносача, както и от онези самолети, които са успели да излетят от самолетоносачите. Потопени са един ескортен самолетоносач и 3 разрушителя, но останалите успяват да се измъкнат, макар и силно повредени.
Веднага след 9,00 часа сутринта Курита се отказва от преследването и се насочва към залива Лейте, където са струпани и изложени на атака американ-ските транспортни кораби и десантни съдове. Тогава той се намира на по-малко от 50 км от входа на залива.
Преди да нападне, Курита спира, за да събере корабите си, доста разпръснати при бързото придвижване. Този завой и спирането му отново създават у американците погрешното впечатление, че Курита се оттегля под натиска на самолетите и атаките на разрушителите. Скоро те виждат, че илюзиите им са напразни, и Кинкейд отново изпраща спешен призив към Хелси за помощ:
„Положението отново е много сериозно. Самолетоносачите са застрашени от противниковите кораби. Спешно е нужна помощта ви. Самолетоносачите се оттеглят в залива Лейте“.
Този път Хелси откликва на призива. До това време, 11,15 часа сутринта, неговите самолети нанасят сериозни поражения на силите на Озава и макар много да му се иска да ги довърши окончателно с оръдията на линейните си кораби, той потиска желанието си и се връща с 6-те си бързи линейни корабаи една от трите групи самолетоносачи. Но преследвайки Озава, Хелси се е отдалечил толкова много на север, че не може да стигне залива Лейте по-рано от следващата сутрин. Дори на групата самолетоносачи на Макейн са и нужни още няколко часа, за да може да се приближи достатъчно и да се намеси със самолетите си. Така че по обед положението в Лейте изглежда твърде мрачно с приближаващия все по-бързо до залива флот на Курита.
Внезапно Курита се обръща на север, този път окончателно. Каква е при-чината, която повлиява на решението му? Това са няколко засечени съобще-ния. Първото е съобщение по радиото, в което се нарежда самолетите от ес-кортните самолетоносачи да се приземят на остров Лейте. Той решава, че това е свързано с подготовката на по-масирана атака срещу корабите му откъм сушата, а всъщност е само спешна мярка да бъдат спасени от потапяне заедно със самолетоносачите. Няколко минути по-късно Курита получава текста на засечения незасекретен призив на Кинкейд до Хелси от 9,00 часа сутринта От него прави погрешното заключение, че Хелси вероятно от три часа плава с пълна пара на юг, тъй като Курита няма връзка с Озава и не знае колко далеч на север е отишъл Хелси. Освен това го тревожи обстоятелството, че не разполага с подкрепа от въздуха.
Окончателното въздействие идва от засечено заблуждаващо съобщение, което го оставя с впечатлението, че част от пристигащите на помощ американски сили се намира само на 120 км северно от него и вече приближава пътя му за отстъпление през протока Сан Бернардино. Така той решава да се откаже от атаката срещу залива Лейте и бързо се отправя на север, за да се справи със заплахата от групата американски кораби, преди те да получат подкрепления и да отрежат пътя му за отстъпление.
Това е един от многото случаи в историята, които показват, че битките често пъти се решават от въображаеми неща, а не от фактите. Впечатлението, което остава в главата на командващия, има по-важно значение от какъвто и да било удар и от неговия физически ефект. Когато стига протока Сан Бернардино, Курита не открива там противник и се измъква през него в западна посока. Въпреки че успява да стигне до това спасително място едва към 22,00 часа вечерта, забавен от извършването на маневри, за да избегне неколкократните въздушни нападения, все пак това става три часа преди водещите кораби на Хелси да пристигнат там след бързото си придвижване на юг.
Измъкването на японските линейни кораби, които постигат толкова малко, е компенсирано в значителна степен от потапянето и на 4-те японски са-молетоносача — на „Читосе“ в 9,00 часа сутринта при първата атака на Мичър и на другите 3 („Чийода“, „Дзуйкаку“ и „Дзуйхо“) следобед, след като основната част от флота на Хелси се отправя със закъснение на юг.
Гледана като цяло с нейните четири отделни действия, битката за залива Лейте, както общо я наричат, е най-голямото морско сражение за всичкивремена. В нея участват общо 282 кораба и стотици самолети в сравнение с 250-те кораба (с 5 хидроплана) в битката при Ютланд през 1916. Ако се приеме, че битката за Филипинско море през юни е по-решаваща със съкрушителния си ефект върху военновъздушните сили на японски флот, четирите отделни сражения в битката за залива Лейте са своеобразна кулминация, която решава окончателно спора. Японците губят 4 самолетоносача, 3 линейни кораба, 6 тежки крайцера, 3 леки крайцера и 8 разрушителя, докато американците губят само един лек самолетоносач, 2 помощни самолетоносача и 3 разрушителя.